На 22 ануари от 18:00 часа в Централния военен клуб на бул. "Цар Освободител" в София ще бъде представена книгата „Концлагерът „Белене” 1949-1987” - Островът, който уби свободния човек".
Със своите 924 страници и близо 1800 бележки изданието „Концлагерът „Белене” 1949-1987” от Борислав Скочев е най-мащабното изследване досега, посветено на този комунистически концлагер в България, създаден по съветски образец.
Изследвайки документите, които са оставили палачи и свидетели, и възкресявайки гласовете на хората, оставили ни своите спомени за погубените човешки животи и съсипаните човешки съдби на острова край Белене, трудът на Борислав Скочев е безценен принос не само за българската, но и за световната историография.
На разговор-дискусия, посветен на концлагера „Белене”, където режимът моделира новия социалистически човек в опит да унищожи човешкото достойнство и порива за свобода, канят издателство „Сиела”, авторът Борислав Скочев и модераторът на дискусията Даниела Горчева.
Събитието ще се проведе на 22 януари 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Национален военен клуб, а участие в дискусията ще вземат разследващият журналист Христо Христов от фондация „Истина и памет”, организирала наскоро изложбата „Свидетели: памет за концлагера в Белене” и отец Паоло Кортези от Културен център „Евгени Босилков” в град Белене. Кратък исторически преглед ще направи проф. Евелина Келбечева.
Своите спомени за комунистическия режим ще възкресят бившите концлагеристи Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков и Сабри Искендер.
Васил Георгиев-Кръпката ще припомни своята песен „Спомен за Щеката” по текст на Георги Минчев, в която се разказва за едно момче, попаднало в концлагера заради любовта си към рокендрола.
Концлагерът „Белене” има своите различни периоди и цели, но една основна задача: да създаде безвреден за властта и вреден за обществото човек. Познаването на това минало и на механизмите на тоталитарната власт за смазване на човешкото достойнство и порива към свобода е много важно знание. Не само, за да не бъдат забравени жертвите на комунистическия режим, но и за да се научим да разпознаваме признаците на тоталитаризма отрано и да им се противопоставим навреме.
Изследвайки документите, които са оставили палачи и свидетели, и възкресявайки гласовете на хората, оставили ни своите спомени за погубените човешки животи и съсипаните човешки съдби на острова край Белене, трудът на Борислав Скочев е безценен принос не само за българската, но и за световната историография.
Със своите 924 страници и близо 1800 бележки изданието „Концлагерът „Белене” 1949-1987” от Борислав Скочев е най-мащабното изследване досега, посветено на този комунистически концлагер в България, създаден по съветски образец.
Изследвайки документите, които са оставили палачи и свидетели, и възкресявайки гласовете на хората, оставили ни своите спомени за погубените човешки животи и съсипаните човешки съдби на острова край Белене, трудът на Борислав Скочев е безценен принос не само за българската, но и за световната историография.
На разговор-дискусия, посветен на концлагера „Белене”, където режимът моделира новия социалистически човек в опит да унищожи човешкото достойнство и порива за свобода, канят издателство „Сиела”, авторът Борислав Скочев и модераторът на дискусията Даниела Горчева.
Събитието ще се проведе на 22 януари 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Национален военен клуб, а участие в дискусията ще вземат разследващият журналист Христо Христов от фондация „Истина и памет”, организирала наскоро изложбата „Свидетели: памет за концлагера в Белене” и отец Паоло Кортези от Културен център „Евгени Босилков” в град Белене. Кратък исторически преглед ще направи проф. Евелина Келбечева.
Своите спомени за комунистическия режим ще възкресят бившите концлагеристи Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков и Сабри Искендер.
Васил Георгиев-Кръпката ще припомни своята песен „Спомен за Щеката” по текст на Георги Минчев, в която се разказва за едно момче, попаднало в концлагера заради любовта си към рокендрола.
Концлагерът „Белене” има своите различни периоди и цели, но една основна задача: да създаде безвреден за властта и вреден за обществото човек. Познаването на това минало и на механизмите на тоталитарната власт за смазване на човешкото достойнство и порива към свобода е много важно знание. Не само, за да не бъдат забравени жертвите на комунистическия режим, но и за да се научим да разпознаваме признаците на тоталитаризма отрано и да им се противопоставим навреме.
Изследвайки документите, които са оставили палачи и свидетели, и възкресявайки гласовете на хората, оставили ни своите спомени за погубените човешки животи и съсипаните човешки съдби на острова край Белене, трудът на Борислав Скочев е безценен принос не само за българската, но и за световната историография.
