На 7 януари Православната църква отбелязва празничен ден на Йоан Кръстител. Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос. Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: "Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света". Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.
На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и имениците. С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. Имен ден празнуват Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня. Честито!
