Първият български хор е основан през 1868 година в град Свищов от всестранно надарения музикант, общественик и учител Янко Мустаков.
През 1862 година той напуска родното си място трявна и отива да живее в Свищов. Там 20 годишният Янко Мустаков се установява като учител в средномахаленското училище и за псалт в храма "Св. Димитър".
Музикалният талант на Янко Мустаков и хубавият му глас като псалт бързо се налагат на вниманието на някои негови познати, които го насърчават да замине за Букурещ, където да следва музика. През 1864 г. Мустаков заминава за Букурещ в тамошната консерватория.
След завръщането си в Свищов, отново става учител в средномахленското училище и псалт в църкавата "Св. Преображение". От тук започва историята на хоровото пеене в България, появило се през 1868 г. за първи път в Свищов.
Янко Мустаков събира около себе си младежи, образува музикален кръжок, започва да им преподава нотно пеене и в скоро време образува хор, с който се явява да пее в църквата. Той издигнал кръжока по пеене на висотата на певческо дружество, което давало самостоятелни концерти в читалищния салон.
Янко Мустаков е роден на 3 януари 1842 година и умира твърде млад на 24 декември 1881 година.
През 1934 година хорът приема името "Свищовски народен хор Янко Мустаков" като израз на почит към личността и делото на своя основател. От създаването си хорът е ръководен от плеяда способни диригенти: Янко Мустаков, Янко Чакалов, Слави Драганов, Иван Лозанов, Никола Иванов, Любомир Павлов, Тодор Кабакчиев.
