Медицински университет – Плевен и Регионален академичен център на БАН – Плевен откриват художествено-документална изложба „Мила Родино”, посветена на 155-та годишнина от рождението на създателя на българския национален химн Цветан Радославов.
Събитието е съпътстващо в програмата на Университета по случай тържественото отбелязване на 24 май.
От 22 май до 15 юни изложбата ще бъде експонирана във фоайето на Факултет „Фармация“ и ТЕЛЕЦ.
Цветан Радославов е роден на 20 април 1863 г. година в Свищов. Наследник е на видните свищовски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух. Завършва класическа гимназия във Виена, а история и славистика в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ и психолог проф. Вилхелм Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация на тема „Издирвания върху запаметяването на пространствени отстоявания на полезрението", за която получава научната степен ,,доктор по философия и магистър на изящните изкуства”. След завръщането си в България води упражнения по експериментална психология във Висшето училище в София през учебната 1903-1904 г. и преподава последователно в I, II и III столични мъжки гимназии.
Д-р Радославов е забележителен преподавател и учител, оказал силно влияние върху своите възпитаници. Сред неговите ученици са бъдещите академици Спиридон Казанджиев, Георги Наджаков, Ангел Балевски, Петър Динеков, писателите Йордан Йовков, Николай Ракитин, Крум Кюлявков, създателят на сградата на днешната Военна академия архитект Александър Дубовник, карикатуристът Александър Жендов и др., както и поколения изтъкнати лекари, учители, художници. Надарен и с художествен талант, Цв. Радославов се изявява като художник, пресъздаващ красотата на природата, бита и човешкия труд. Той е автор и на няколко картини с историческа тематика: ,,Патриарх Евтимий се прощава с паството си” и диптихът ,,Старобългарски войници”, рисувани в навечерието на Балканските войни (1912 г.) Трайният си научен интерес към българската история д-р Радославов изявява в създадените от него статии ,,Старобългарски царски образи от манастира ,,Св. Троица” край Търново”, ,,Титлите на старобългарските царе”, както и в събираните в продължение на целия му живот археологическа и етнографски сбирки, в които колекционира уникални народни шевици и антични и средновековни бронзови и антични монети.
Цв. Радославов е учен и изследовател с богата ерудиция, задълбочено познаване на съвременни и древни езици, сред които и санскрит, и широк кръг от интереси, насочени към археологията, етнографията и нумизматиката. Той притежава богата музикална култура и влага възрожденски ентусиазъм за утвърждаването на българския театър и опера. Взема дейно участие в културния и обществения живот на столицата, в подбора на драматичния им репертоар, участва в създаването на музикалното и на редица рисувални училища в столицата. Автор е на философската студия ,,Емоционалният фактор при мисленето”, на драмите ,,Еничарин” и ,,Слава”, но най-ценната част от интелектуалното наследство на Цв. Радославов е песента „Мила Родино". Преминала дълъг път през времето, изтърпяла политически оцветени трансформации, през 1964 г. тя е утвърдена за национален химн на Република България.
155-та годишни от рождението на Цв. Радославов и нашето преклонение пред неговите многобройни дарования на учен, изследовател, художник, поет, пианист, учител, нумизмат, археолог и първосъздател на настоящия национален химн на Р България, са в основата на предстоящата художествено-документална изложба, озаглавена „Мила Родино". Нейни организатори са: Научният архив на БАН, Историческият музей, Художествената галерия „Н. Павлович" и СОУ „Цветан Радославов" от град Свищов, подпомогнати от Националния музей за изобразително изкуство, ,,Златният фонд” на Българското национално радио и Централният държавен архив от Държавната агенция ,,Архиви”. Експозицията се представя със съдействието на Регионалния академичен център на БАН – Плевен с координатор доц. Теодора Вълова, дп. Пред плевенската общественост за първи път в такава пълнота и с такава изчерпателност ще бъде представено научното и художествено-документално наследство на последния български енциклопедист и просветител – д-р Цветан Радославов.
Събитието е съпътстващо в програмата на Университета по случай тържественото отбелязване на 24 май.
От 22 май до 15 юни изложбата ще бъде експонирана във фоайето на Факултет „Фармация“ и ТЕЛЕЦ.
Цветан Радославов е роден на 20 април 1863 г. година в Свищов. Наследник е на видните свищовски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух. Завършва класическа гимназия във Виена, а история и славистика в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ и психолог проф. Вилхелм Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация на тема „Издирвания върху запаметяването на пространствени отстоявания на полезрението", за която получава научната степен ,,доктор по философия и магистър на изящните изкуства”. След завръщането си в България води упражнения по експериментална психология във Висшето училище в София през учебната 1903-1904 г. и преподава последователно в I, II и III столични мъжки гимназии.
Д-р Радославов е забележителен преподавател и учител, оказал силно влияние върху своите възпитаници. Сред неговите ученици са бъдещите академици Спиридон Казанджиев, Георги Наджаков, Ангел Балевски, Петър Динеков, писателите Йордан Йовков, Николай Ракитин, Крум Кюлявков, създателят на сградата на днешната Военна академия архитект Александър Дубовник, карикатуристът Александър Жендов и др., както и поколения изтъкнати лекари, учители, художници. Надарен и с художествен талант, Цв. Радославов се изявява като художник, пресъздаващ красотата на природата, бита и човешкия труд. Той е автор и на няколко картини с историческа тематика: ,,Патриарх Евтимий се прощава с паството си” и диптихът ,,Старобългарски войници”, рисувани в навечерието на Балканските войни (1912 г.) Трайният си научен интерес към българската история д-р Радославов изявява в създадените от него статии ,,Старобългарски царски образи от манастира ,,Св. Троица” край Търново”, ,,Титлите на старобългарските царе”, както и в събираните в продължение на целия му живот археологическа и етнографски сбирки, в които колекционира уникални народни шевици и антични и средновековни бронзови и антични монети.
Цв. Радославов е учен и изследовател с богата ерудиция, задълбочено познаване на съвременни и древни езици, сред които и санскрит, и широк кръг от интереси, насочени към археологията, етнографията и нумизматиката. Той притежава богата музикална култура и влага възрожденски ентусиазъм за утвърждаването на българския театър и опера. Взема дейно участие в културния и обществения живот на столицата, в подбора на драматичния им репертоар, участва в създаването на музикалното и на редица рисувални училища в столицата. Автор е на философската студия ,,Емоционалният фактор при мисленето”, на драмите ,,Еничарин” и ,,Слава”, но най-ценната част от интелектуалното наследство на Цв. Радославов е песента „Мила Родино". Преминала дълъг път през времето, изтърпяла политически оцветени трансформации, през 1964 г. тя е утвърдена за национален химн на Република България.
155-та годишни от рождението на Цв. Радославов и нашето преклонение пред неговите многобройни дарования на учен, изследовател, художник, поет, пианист, учител, нумизмат, археолог и първосъздател на настоящия национален химн на Р България, са в основата на предстоящата художествено-документална изложба, озаглавена „Мила Родино". Нейни организатори са: Научният архив на БАН, Историческият музей, Художествената галерия „Н. Павлович" и СОУ „Цветан Радославов" от град Свищов, подпомогнати от Националния музей за изобразително изкуство, ,,Златният фонд” на Българското национално радио и Централният държавен архив от Държавната агенция ,,Архиви”. Експозицията се представя със съдействието на Регионалния академичен център на БАН – Плевен с координатор доц. Теодора Вълова, дп. Пред плевенската общественост за първи път в такава пълнота и с такава изчерпателност ще бъде представено научното и художествено-документално наследство на последния български енциклопедист и просветител – д-р Цветан Радославов.
