Братята Емил и Иван Игнатови от Плевен работят в голяма куриерска фирма. Идеята да подпомогнат лично бедстващите хора в град Мизия хрумнала на Емил миналата неделя/3 август 2014 г./.
"Подтикна ме това, че в последно време виждам все повече некролози на младежи или пък чувам за тежко болни хора и после дойде и бедствието в Мизия и ми стана много мъчно за всички пострадали хора и реших да се опитам да организирам нещата", каза Емил пред микрофона на Дарик.
Той се обадил първо на шефа си, за да разбере, дали може да разчита на превоз от фирмата в случай, че се съберат достатъчно продукти за хората в Мизия. За радост шефът се оказал много благосклонен към идеята и обещал, че ако се наложи ще осигури дори и камион, за да се свърши добра работа.
"Питахме фирми и приятели, като доста фирми от Плевен се отзоваха. Специално благодаря на Момчил Цветанов и на Велислав Великов, които приеха присърце идеята и помогнаха като поканиха и свои приятели и така събрахме пари, за да купим някои неща".
Емил Игнатов обясни, че подготовката е траяла през петте работни дни на миналата седмица и на 9 август, заедно с брат си Иван вече са заминали за град Мизия, но не с пикап, каквато е била първоначалната идея, а с бус - пълен с провизии за бедстващите хора там.
"Отидохме в събота, след работа, понеже работим до 13:00 часа и с брат ми и Велислав отидохме да закараме нещата и да видим на място, каква е ситуацията. Закарахме много дрехи - за възрастни и за деца, обувки, картофи, олио, вода, лук, боб, леща, захар".
Още на входа на града имало полиция и жандармерия, които ги упътили, къде да отидат. "Искахме да отидем на място. Бях гледал по телевизията за една детска градина в града, където са се събрали хора, които няма къде да живеят, защото са им съборени къщите... По пътя към центъра видяхме доста наводнени къщи и доста унили и притеснени хора".
На центъра били линейките, пожарните и колите на БЧК. Една жена от града дошла с тях и ги упътила към едно от местата, където се събират помощите за хората. Направило им впечатление, че в центъра има два ТИР-а с вода.
"Още изпомпваха водата от детската градина, от училището, както и от жилищна кооперация в близост до реката, която минава през центъра. Жената, която ни доведе разказа за ужаса, който са преживели с детенцето си, били сами в нощта на бедствието". Всички хора били доста изплашени. "Питахме ги, какво им трябва, защото ние им занесохме неща, от които ние си мислим, че имат нужда, но те най-добре го знаят".
Основно необходимите неща са пакетираните зърнени храни, тъй като те са по-трайни. Според Емил дрехи има достатъчно събрани в града, както и вода.
Местните хора споделили, че има доста хора като Емил и Иван и техните приятели, които се притекли на помощ.
"Ужасно нещо видяхме - една от кооперациите си личеше, как е била залята до над първия етаж, видяхме къщи с изнесена цяла покъщнина на двора да изсъхва или за изхвърляне. Тези къщи, които са на по-високите места не са засегнати, но за другите - гледката е потресаваща. Всичко - и на дворовете като зеленчуци в градината е напълно унищожено.
Радваме се, че много хора в Плевен ни помогнаха, но имаше и такива, които с насмешка ни отказаха и то след обещания. Ние направихме едно добро дело и сме щастливи от това!", сподели Емил.
По обратния път братята си говорели, дали ще има възможност пак да съберат по 5-10 лева от приятели и съмишленици и да направят още един такъв курс. "Сега сме в процес на разговори и имаме идеята - иначе сме си пак същите хора - работим си", каза Емил и не пропусна да благодари на шефа на куриерската фирма, който им оказал огромна помощ с осигуряването на транспорта.
Емил определи присъствието на полиция в града като положително, тъй като хората в Мизия споделили, че в първите дни на бедствието е имало известни проблеми с малцинствата, които "са мародерствали, но сега всичко е наред, а би било добре да има и още повече полицаи", добави той. Също според Емил е нужна още по-стриктна организация в раздаването на водата, за да има за всички.
Това беше разказът за двама братя, които с някои от най-близките им приятели и с техните приятели, подпомогнаха хора в беда... Може би една препратка към историята за хан Кубрат и снопа пръчки, който никой не могъл да счупи, докато пръчките били заедно...!
Материалът "Братя от Плевен помагат на пострадалите във водния ад в Мизия", излъчен в предаването "Дарик сиеста" по Дарик радио, може да чуете ТУК
