На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, посветен на дома и семейството. Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман", замесен с "мълчана вода" от мома или млада булка, като брашното е пресято през три сита. Меси се и "вит-превит кравай", предназначен за коледарите.
Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11, като поверието гласи, че колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината, а ако тя остане в парчето пред иконата - годината ще е добра за всички.
Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Ако все пак се налага, то може да го направи само най-възрастният член на домакинството. Трапезата не се прибира през цялата нощ, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се свързва със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Пепелта стопаните пръскат в нивите и лозята си - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.
На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.
