За повечето от нас дърветата в гората са просто част от пейзажа. Кирил Щрапулин обаче вижда в тях образи. Някои усмихнати, други - страшни. Всяко клонче или корен за самоукия майстор в дървопластиката има характер. В неговия склад в радомирското село Друган сухите парчета, събрани през цялата година, оживяват, разказва NOVA.
В работилницата на бившия металург в „Кремиковци” отвсякъде наблюдават страшни лица. Макар и дървени, ликовете са готови да проговорят и да изгонят злото в кулминацията на сурвакарските традиции. „Не страшни, а много страшни. Трябва да са много страшни, да гонят злите духове и болестите”, обяснява майсторът.
Основен художник на страшилищата от нашите кошмари обаче е природата. Маската, с която споделя, че е най-горд, носи внука му. Намира я в реката. „Нямах резачка и викнах един мой познат. Копахме, но дървото беше наобратно. Когато видях какво е положението, го накарах да копаем повече. Като го изкопахме, отрязахме го и той ми каза: „Ти си луд човек”, сподели той.
Цялата къща на Щрапулин в Друган е като изложбена зала със стотици произведения на изкуството. Някои от тях имат по-особена сантиментална стойност. „Бяхме на пикник. И там един от братовчедите на жена ми донесе дърво, което хвърли в огъня. Аз обаче го извадих. И той ме пита: „За какво ти е този боклук?”. С ножката го изрязах, оформих го и той не повярва на очите си”, разказа майсторът.
Кирил ни показва църквата в селото. Осветен през 2016 година, храмът „Възнесение Господне” е още едно място, където дървопластиката е на почит. Почти всеки жител на Друган е оставил нещо от себе си под формата на дарение. Макар че голяма част от дърворезбата е проектирана и изработена от външна фирма, майсторът също е оформил много от орнаментите.
„Притеснявах се да започна иконостаса. Страх ме беше. Там има канони, които трябва да се спазват. Никога не бях работил такива неща и ме беше страх да поема тази отговорност”, разкрива той.
В дома на вярата в селото преобладават цветята - по столовете, по рамките на иконите и по всеки елемент от иконостаса. „Резбата си е резба. Повечето са цветя. Това дава живот на дървото, да направиш листенце, цветче”, подчерта Щрапулин.
Обратно вкъщи, сред своите дървени шедьоври, майсторът признава и за тайната рецепта в моментите, когато творческият процес се запъне. „Чудя се, чудя се и взема, че пийна една ракийка да видя дали няма да тръгне нанякъде цялата работа”, обяснява той.
Истинската муза обаче идва от майката природа. Онзи велик художник, който съвсем скоро ще се пробуди. С плашещите кукерски ликове, които ще изгонят злото и под звуците на сурвакарските звънци, чийто глас ще събуди пролетта.
В работилницата на бившия металург в „Кремиковци” отвсякъде наблюдават страшни лица. Макар и дървени, ликовете са готови да проговорят и да изгонят злото в кулминацията на сурвакарските традиции. „Не страшни, а много страшни. Трябва да са много страшни, да гонят злите духове и болестите”, обяснява майсторът.
Основен художник на страшилищата от нашите кошмари обаче е природата. Маската, с която споделя, че е най-горд, носи внука му. Намира я в реката. „Нямах резачка и викнах един мой познат. Копахме, но дървото беше наобратно. Когато видях какво е положението, го накарах да копаем повече. Като го изкопахме, отрязахме го и той ми каза: „Ти си луд човек”, сподели той.
Цялата къща на Щрапулин в Друган е като изложбена зала със стотици произведения на изкуството. Някои от тях имат по-особена сантиментална стойност. „Бяхме на пикник. И там един от братовчедите на жена ми донесе дърво, което хвърли в огъня. Аз обаче го извадих. И той ме пита: „За какво ти е този боклук?”. С ножката го изрязах, оформих го и той не повярва на очите си”, разказа майсторът.
Кирил ни показва църквата в селото. Осветен през 2016 година, храмът „Възнесение Господне” е още едно място, където дървопластиката е на почит. Почти всеки жител на Друган е оставил нещо от себе си под формата на дарение. Макар че голяма част от дърворезбата е проектирана и изработена от външна фирма, майсторът също е оформил много от орнаментите.
„Притеснявах се да започна иконостаса. Страх ме беше. Там има канони, които трябва да се спазват. Никога не бях работил такива неща и ме беше страх да поема тази отговорност”, разкрива той.
В дома на вярата в селото преобладават цветята - по столовете, по рамките на иконите и по всеки елемент от иконостаса. „Резбата си е резба. Повечето са цветя. Това дава живот на дървото, да направиш листенце, цветче”, подчерта Щрапулин.
Обратно вкъщи, сред своите дървени шедьоври, майсторът признава и за тайната рецепта в моментите, когато творческият процес се запъне. „Чудя се, чудя се и взема, че пийна една ракийка да видя дали няма да тръгне нанякъде цялата работа”, обяснява той.
Истинската муза обаче идва от майката природа. Онзи велик художник, който съвсем скоро ще се пробуди. С плашещите кукерски ликове, които ще изгонят злото и под звуците на сурвакарските звънци, чийто глас ще събуди пролетта.
