Туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил се включиха в традиционното изкачване на Царев връх / Султан тепе / -2085,4 метра, по покана на туристическото дружество от Крива Паланка. Той е вторият по височина връх в Осоговската планина и най- високата точка на територията на Република Македония. Осоговската планина е една от най-големите планини по западната ни граница. Около 30% от площа й са в българска територия, а около 70% са на територията на Република Македония.
Секретарят на ТД “Осогово”, Силвия Михова разказва:
“Това е планината Осогово – води те полека, подарява ти невероятни гледки и те кара да мечтаеш. Тя намира неизброими начини да ни очарова – ту с някое цвете, ту с изворче проболо земята и щедро даряващо живот... Вече сме успели да оставим зад себе си грижи, умора, проблеми и сме отворили очите си за красотата на Осоговската планина.
Преходът ни започна от изкуственото езеро, където се събрахме около стотина туристи. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което Осогово ни дарява. На изток в непосредствена близост, се е ширнал масива на Руен. По своите мащаби и форма той много прилича на масива на Царев връх. На хоризонта се извисяват най- високите македонски планини –Якупица, Кораб, Кожух, Шар и туристическия център „Пониква“. От граничното било най- добре изпъква и примамва връх Таштепе -1993 м. В кръгозора ясно се очертават билата на: Старопланинските масиви, на Чипровската, Берковската планина, Витоша, върховете Човека и Шапка, високата и обширна снага на Рила, Пирин, Славянка и Беласица.
Седим на върха, всеки преживявайки красотата, емоцията, чувството. И така – насладихме се на гледките, заредихме се с емоционални преживявания, направихме безброй снимки, хапнахме и ... обратно надолу. Нашите домакини отново ни бяха подготвили изненада. Почерпиха ни с вкусен боб и салата. С приповдигнато настроение, след няколко хора и песни се запътихме към манастира „Св. Йоаким Осоговски“.
Легендата разказва, че осоговската обител е била основана от духовния ученик на Св. Иван Рилски - Яким (Йоаким), който живял в XI-XII век. Родното място на светеца не е известно, но се знае, че той първо се е спрял в село Градец, в дома на тамошния княз. Князът му посочил места по река Крива река, където може да се установи. Пустинникът си избрал една пещера в местността "Бабин дол" и там прекарал остатъка от земния си път в пост и молитва. Тази пещера всъщност е първата обител, предхождаща големия манастир, изграден по - късно. След като Св. Йоаким умрял тялото му било намерено от ловци, които го погребали до пещерата.
По времето на византийският император Мануил Комнин (1143-1180) свещеник, с монашеско име Теофан, основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение.
Последното строителство на манастира датира от 1847 год. и е изпълнено от известния строител на Балканите Андрея Дамянов. Една от най-характерните фрески е композицията „Евангелската проповед на апостол Павел”, в която вярващите са нарисувани с народна носия. Именно образа на Апостол Павел от тази фреска е взета за модел на новия герб на Македонската православна църква.
В продължение на историята си манастирът е бил посетен от много царе и крале. Пред входа на манастира е поставен официален знак, директно изпратен от султана. В преданията е отбелязано, че турската власт е почитала чудотворната мощ на свети Йоаким, което представлява истинска рядкост.
Днес, манастирският комплекс е не само духовен център на региона. Тук е място, където се провеждат многобройни реномирани, международни научни, културни и спортни прояви.
Църквата, посветена на раждането на Св. Богородица е най-стария обект в комплекса. Изградена е през 14 век и е поставена на основите на църква от 11-12 век. Въпреки, че църквата е била обхваната от пожар, а през 1585 г. от земетресение, тя винаги е била обновявана.
Тръгвайки си, на няколко пъти се обърнахме, за да запечатим в съзнанието си силуета на този бял храм. Той, сигурна съм, ще пребъде във времето. Посетете го и ще се уверите!”.
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
netinfo
“Това е планината Осогово – води те полека, подарява ти невероятни гледки и те кара да мечтаеш. Тя намира неизброими начини да ни очарова – ту с някое цвете, ту с изворче проболо земята и щедро даряващо живот... Вече сме успели да оставим зад себе си грижи, умора, проблеми и сме отворили очите си за красотата на Осоговската планина.
Преходът ни започна от изкуственото езеро, където се събрахме около стотина туристи. Съзерцаваме хоризонта, поемаме на големи глътки чувството за свобода, което Осогово ни дарява. На изток в непосредствена близост, се е ширнал масива на Руен. По своите мащаби и форма той много прилича на масива на Царев връх. На хоризонта се извисяват най- високите македонски планини –Якупица, Кораб, Кожух, Шар и туристическия център „Пониква“. От граничното било най- добре изпъква и примамва връх Таштепе -1993 м. В кръгозора ясно се очертават билата на: Старопланинските масиви, на Чипровската, Берковската планина, Витоша, върховете Човека и Шапка, високата и обширна снага на Рила, Пирин, Славянка и Беласица.
netinfo
netinfo
По времето на византийският император Мануил Комнин (1143-1180) свещеник, с монашеско име Теофан, основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение.
Последното строителство на манастира датира от 1847 год. и е изпълнено от известния строител на Балканите Андрея Дамянов. Една от най-характерните фрески е композицията „Евангелската проповед на апостол Павел”, в която вярващите са нарисувани с народна носия. Именно образа на Апостол Павел от тази фреска е взета за модел на новия герб на Македонската православна църква.
В продължение на историята си манастирът е бил посетен от много царе и крале. Пред входа на манастира е поставен официален знак, директно изпратен от султана. В преданията е отбелязано, че турската власт е почитала чудотворната мощ на свети Йоаким, което представлява истинска рядкост.
Днес, манастирският комплекс е не само духовен център на региона. Тук е място, където се провеждат многобройни реномирани, международни научни, културни и спортни прояви.
Църквата, посветена на раждането на Св. Богородица е най-стария обект в комплекса. Изградена е през 14 век и е поставена на основите на църква от 11-12 век. Въпреки, че църквата е била обхваната от пожар, а през 1585 г. от земетресение, тя винаги е била обновявана.
Тръгвайки си, на няколко пъти се обърнахме, за да запечатим в съзнанието си силуета на този бял храм. Той, сигурна съм, ще пребъде във времето. Посетете го и ще се уверите!”.
netinfo