Върховният административен съд окончателно отмени решението на Общински съвет-Кюстендил от февруари 2015 година за продажбата на Чифте баня и Бръснаро- фризьорския салон до нея.
ОС-Кюстендил в жалба до ВАС за Чифте баня: Административен съд София област допуска досадна грешка
С решение от днес, ВАС потвърди решението на Административен съд София област, който обяви за нищожно решението на Общински съвет от заседание от 03 февруари 2015 год.
С посоченото решение Общинският съвет даде съгласие за обявяване на публичен търг с явно наддаване за продажба по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Наредбата за търговете и конкурсите, на двата имота като частна общинска собственост. Решението бе оспорено от Сдружение СПИНОК, представлявано от адвокат Ангел Ангелов.
Съдът приема че Чифте баня е изключителна държавна собственост, защото попада в границите на археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, Кюстендил.
Административен съд София област обяви за нищожно решението на ОС-Кюстендил за продажбата на Чифте баня
С жалба до ВАС, председателят на Общински съвет- Кюстендил оспори решението на Административен съд- София област, с мотиви, цитирам: “……….съдът неправилно е възприел, че имота, част от предмета на търга, е изключителна държавна собственост, като бил объркал думите „археологически“ с „архитектурен“.
Твърди освен това, че в документите, на които съдът се позовава за да направи извод за вида на собственост върху имота, никъде не се споменавало за археологически обект. Конституцията на Република България не забранявала общината да бъде собственик на архитектурна културна ценност, нито се ограничавало правото й на разпореждане с имота.
Твърди освен това, че имотът бил общинска частна собственост, както и че никъде съдът не изложил мотиви относно това, че след като процесната сграда попадала в границите на археологически резерват, това я правило и нея археологическа ценност…….”.
Съветниците дадоха съгласие за подготовка за концесия на Чифте баня и Дервиш баня
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. “Централна минерална баня Чифте баня“ и градини към нея - Кюстендил, притежава статут на единична архитектурна ценност на градинското и парково изкуство с категория „местно значение“, като обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност № 5 Кюстендил, както и в границите на археологически резерват „Античен и средновековен град Пауталия - Велбъжд“, което обуславя съобразно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 2, ал. 2.1 от ЗДС статута му на публична държавна собственост”.
В мотивите на 3- членният състав на ВАС пише, цитирам: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/b49e9c8a8c9a03bbc22583e1001ef3a9?OpenDocument
“Безспорно е, че обявяването на „Чифте баня“ за паметник на културата е станало при действието на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, според § 22 от ПЗР на ЗПК, но съобразно § 10 от ПЗР на ЗКН заварените и обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.
Съобразно и приетото без оспорване заключение на комплексната експертиза „Чифте баня“ с посочен идентификационен номер и местоположение, е обявена и притежава по смисъла на чл.48, ал.1 ЗКН статут на единична недвижима културна ценност (НКЦ) - архитектурно-строителна НКЦ и на градинско-парковото изкуство НКЦ с категория „местно значение“ и като единична НКЦ е ситуирана и влиза в границите на архитектурен и археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, Кюстендил.
По повод на твърдението в касационната жалба, че съдът е объркал понятията „археологически“ с „архитектурен“, следва да се отбележи, че според чл.6, ал.1, т.3 ЗКН културно наследство са и архитектурни обекти и комплекси.
В чл.7, ал.1 е дадено легално определение на понятието културна ценност, а в чл. 9, ал.1 е визирано, че недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. В глава четвърта от закона е направена класификация на недвижимите културни ценности.
В чл.47, съответно т. 3 и т.7 е определена принадлежността на културната ценност към съответната област. Видно от съдържанието на чл.48 ЗКН „Чифте баня“ въпреки, че е НКЦ с местно значение, попада в ансамбъл – т.2, б.“а“ от посочената норма, който е обявен за архитектурен и археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр. Кюстендил.
В чл.50, ал.1 ЗКН е направена категоризацията на културните ценности според културната и научната стойност и обществената им значимост, като в т.2 археологическите резервати са посочени като такива с „национално значение“.
В приложението към чл.50, ал.3 представляващо списък на археологическите резервати, под № 17 фигурира и „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, Кюстендил.
Отделно от това в чл.146 З КН законодателят е посочил, че археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, а недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.
От анализа на посочените текстове следва правният извод, че „Чифте баня“ попада на територията и е включена в границите на посочения резерват, който по силата на чл.18, ал.1 от Конституцията е изключителна държавна собственост.
Противоречи на логиката само „Чифте баня“, която е културна ценност да е частна общинска собственост от целия археологически резерват, който е изключителна държавна собственост”.
ОС-Кюстендил в жалба до ВАС за Чифте баня: Административен съд София област допуска досадна грешка
С решение от днес, ВАС потвърди решението на Административен съд София област, който обяви за нищожно решението на Общински съвет от заседание от 03 февруари 2015 год.
С посоченото решение Общинският съвет даде съгласие за обявяване на публичен търг с явно наддаване за продажба по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Наредбата за търговете и конкурсите, на двата имота като частна общинска собственост. Решението бе оспорено от Сдружение СПИНОК, представлявано от адвокат Ангел Ангелов.
Съдът приема че Чифте баня е изключителна държавна собственост, защото попада в границите на археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, Кюстендил.
Административен съд София област обяви за нищожно решението на ОС-Кюстендил за продажбата на Чифте баня
С жалба до ВАС, председателят на Общински съвет- Кюстендил оспори решението на Административен съд- София област, с мотиви, цитирам: “……….съдът неправилно е възприел, че имота, част от предмета на търга, е изключителна държавна собственост, като бил объркал думите „археологически“ с „архитектурен“.
Твърди освен това, че в документите, на които съдът се позовава за да направи извод за вида на собственост върху имота, никъде не се споменавало за археологически обект. Конституцията на Република България не забранявала общината да бъде собственик на архитектурна културна ценност, нито се ограничавало правото й на разпореждане с имота.
Твърди освен това, че имотът бил общинска частна собственост, както и че никъде съдът не изложил мотиви относно това, че след като процесната сграда попадала в границите на археологически резерват, това я правило и нея археологическа ценност…….”.
Съветниците дадоха съгласие за подготовка за концесия на Чифте баня и Дервиш баня
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. “Централна минерална баня Чифте баня“ и градини към нея - Кюстендил, притежава статут на единична архитектурна ценност на градинското и парково изкуство с категория „местно значение“, като обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност № 5 Кюстендил, както и в границите на археологически резерват „Античен и средновековен град Пауталия - Велбъжд“, което обуславя съобразно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 2, ал. 2.1 от ЗДС статута му на публична държавна собственост”.
В мотивите на 3- членният състав на ВАС пише, цитирам: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/b49e9c8a8c9a03bbc22583e1001ef3a9?OpenDocument
“Безспорно е, че обявяването на „Чифте баня“ за паметник на културата е станало при действието на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, според § 22 от ПЗР на ЗПК, но съобразно § 10 от ПЗР на ЗКН заварените и обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.
Съобразно и приетото без оспорване заключение на комплексната експертиза „Чифте баня“ с посочен идентификационен номер и местоположение, е обявена и притежава по смисъла на чл.48, ал.1 ЗКН статут на единична недвижима културна ценност (НКЦ) - архитектурно-строителна НКЦ и на градинско-парковото изкуство НКЦ с категория „местно значение“ и като единична НКЦ е ситуирана и влиза в границите на архитектурен и археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, Кюстендил.
По повод на твърдението в касационната жалба, че съдът е объркал понятията „археологически“ с „архитектурен“, следва да се отбележи, че според чл.6, ал.1, т.3 ЗКН културно наследство са и архитектурни обекти и комплекси.
В чл.7, ал.1 е дадено легално определение на понятието културна ценност, а в чл. 9, ал.1 е визирано, че недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. В глава четвърта от закона е направена класификация на недвижимите културни ценности.
В чл.47, съответно т. 3 и т.7 е определена принадлежността на културната ценност към съответната област. Видно от съдържанието на чл.48 ЗКН „Чифте баня“ въпреки, че е НКЦ с местно значение, попада в ансамбъл – т.2, б.“а“ от посочената норма, който е обявен за архитектурен и археологически резерват „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр. Кюстендил.
В чл.50, ал.1 ЗКН е направена категоризацията на културните ценности според културната и научната стойност и обществената им значимост, като в т.2 археологическите резервати са посочени като такива с „национално значение“.
В приложението към чл.50, ал.3 представляващо списък на археологическите резервати, под № 17 фигурира и „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, Кюстендил.
Отделно от това в чл.146 З КН законодателят е посочил, че археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, а недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.
От анализа на посочените текстове следва правният извод, че „Чифте баня“ попада на територията и е включена в границите на посочения резерват, който по силата на чл.18, ал.1 от Конституцията е изключителна държавна собственост.
Противоречи на логиката само „Чифте баня“, която е културна ценност да е частна общинска собственост от целия археологически резерват, който е изключителна държавна собственост”.
