Неосигурените бременни жени да получават допълнителен преглед и изследвания предлагат от Ларго Кюстендил
Неосигурените бременни жени да получават допълнителен преглед и изследвания предлагат от Ларго Кюстендил / Дима Кирилова,Дарик радио

Сдружение „Ларго „ Кюстендил фокусира общественото внимание върху въпроса за доболнична помощ на здравно неосигурени бременни жени и предлага концепция за това как проблемът да бъде разрешен. От сдружението организираха кръгла маса на тема: „Достъпът на уязвими групи до здравната система".

Допълнителен преглед и изследвания на бременни жени би предотвратил рискови раждания на майките и увреждания на бебето и би спестил на държавата много пари, коментират от „Ларго".
Наредба 26 на МЗ за доболнична помощ на здравно неосигурени бременни жени не се прилага масово в страната, защото РЗОК, лекарите-гинеколози, пациентските организации и самите неосигурени бременни нямат информация за тази наредба. Затова екипът на сдружение ЛАРГО възнамерява да повиши нивото на информираност на заинтересованите страни за наредбата и нейното практическо прилагане чрез целева разяснителна кампания.
Проведените проучвания по проекта доказват, че действително информацията за наредбата е доста оскъдна, трудно достъпна и недостатъчно ясна. Но анализът на резултатите от изследванията показва и още нещо. Дори и да са запознати с наредбата и начинът за нейното прилагане акушер-гинеколозите не са достатъчно мотивирани да я използват, поради административни спънки, забавени плащания, но най-вече, защото в сегашния си вид тази наредба не позволява провеждането на едно надеждно наблюдение на хода на протичане на бременността на здравно неосигурените жени.
„Наредбата осигурява 1 преглед на бременна здравнонеосигурена жена и незначителен брой изследвания. През последните 3 месеца направихме проучване в ромският квартал в Кюстендил.Оказва се, че много малък брой неосигурени жени ходят на преглед и проследяват бременността си.Оказва се , че например заради невзети витамини за 5 лв. и непроследена бременност една майка губи плода си.Практиката показва, че осигуреният преглед и изследвания са недостатъчни.Когато дойде да ражда жената в болница, екипът  който изражда бебето няма никакво понятие какво е състоянието на бебето и майката, няма дори задължителните кръвни изследвания и на резус фактор.Не е проследена бременността през целия период, което при определени заболявания е много опасно.Например, ако бременната е била в контакт с болен от рубеола, по- добре да се направи аборт в началните месеци, иначе се ражда бебе със сериозни увреждания, което впоследствие се оставя в дом ", коментира консултантът Ваня Григорова.

„Да се разшири обхватът на Наредба 26, така че тя да включва поне още един преглед с ехограф и кръвна картина (включително кръвна група) около 32-36-та седмица на бременността. Такава стъпка не би била скъпа, ако се съди по досегашната практика, но би придала смисъл от прилагането на наредбата.
Да се търсят механизми за организиране на прегледите в близост до местоживеенето на неосигурените бременни жени (по добрия пример на Сливен - мобилни кабинети, изнесени кабинети и т.н.), защото практиката показва, че такива жени срещат икономически бариери дори за придвижването до кабинета на акушер-гинеколог, ако той е твърде отдалечен.
Да се извършват предвидените в Наредба 26 генетични прегледи на бременните с висок риск от генетично заболяване. Видно от свидетелствата на лекари, непроследяването води до раждане на генетично увредени деца или не дава възможност за ранно диагностициране, поради което се налага аборт в късен етап на бременността.
Това би намалило рисковете от усложнения при протичането на бременността и раждането на здравно неосигурените жени и би оказало благоприятен ефект върху здравния статус - както на тях самите, така и на децата им. Би намалило случаите на мъртвородени деца. Ще редуцира и броя на децата родени с генетични увреждания, които често биват изоставяни в домове за отглеждане или семейството приема да ги отглежда, но прекъсва нормалния си начин на живот, поне единият родител спира да работи, разходите за здравни и рехабилитационни терапии изчерпват семейния бюджет и домакинството като цяло обеднява. Преките и косвените ползи от разширяване на обема на Наредба 26 са многобройни", коментира председателят на сдружение Ларго „ Сашо Ковачев.