Адвокат Ангел Ангелов участва от името на Адвокатска колегия-Кюстендил в международен адвокатски форум във Варна, с лектори от Германия и България. От немска страна участници в семинара бяха: адвокатът и доктор по право Вероника Хорер от Берлин - председател на Съюзната адвокатска камара; адвокатът и доктор по право Франк Енгелман - президент на адвокатската камара на Бранденбург; Моника Ньоре, бивш председател на Върховния съд на Берлин, а понастоящем член на помирителна комисия на адвокатурата.
Председателят на Висшия адвокатски съвет, адв. Ралица Негенцова не взе участие, като изпрати поздравително писмо, с извинение за друг важен неин ангажимент.
Темите на семинара бяха три:
1. Адвокатското професионално право в Германия /лектор: Франк Енгелман/
2. Дейността на европейските адвокати в Германия /лектор: Вероника Хорер/ и
3. Правосъдна система и съдебна медиация в Германия /лектор: Моника Ньоре/
“Запознах адвокатските колегии с решението на общото събрание на кюстендилската колегия - да бъде обжалвана наредбата за заплащането на правната помощ. В този дух на дискусии и дебати премина и форума с дейното участие и разяснения по темата от страна на немските гости.
В тази връзка е важно за българските адвокати да научат, че в държавата дефинирала понятията на правова и социална държава - правната помощ обхваща близо половината от случаите и делата на физическите лица в Германия и при положение, че страната е най- развитата икономически и богата от всички страни членки на ЕС.
Германското право не познава понятието за "финансов таван" на адвокатска услуга, независимо от платеца - бил той физическо лица, юридическо лице или самата държава. Правната помощ в Германия е само за сметка на публичните бюджети - федерален, провинциален, местен.
Няма регресна отговорност спрямо получилите такава помощ, както е понастоящем регламента в България”, коментира пред Дарик адвокат Ангел Ангелов, който предложи Наредбата за заплащането на правната помощ, която регламентира таксите за служебните защити да бъде оспорвана в съда.
Влади Владимиров
В Германия, единственият орган който осъществява контрол върху адвокатурата и в частност върху регионалните по провинции адвокатски камари /27 на брой/, са провинциалните сметни палати /16 на брой/. “В Германия няма аналог /както и никъде другаде по света/ на българското Национално бюро за правна помощ, което е въпреки всичко de jure държавен орган (в рамките на изпълнителната власт и същевременно разпоредител с бюджетни кредити)”, допълни адвокат Ангелов.
Годишният оборот на юридически услуги в Германия, според статистическите данни, възлиза на 23 240 000 000 евро. За сравнение - БВП на България, по данни на НСИ възлиза за 2016 г. на 47, 7 млрд. лв. Стойността на правната помощ, която България заплаща на година през държавния си бюджет е 5 млн. евро.
“Това са несравними финансови показатели и въобще величини, въпреки че България е с население 10 пъти по-малко от това на Германия. Освен това, бедните български граждани имат най-крещяща нужда от финансовата помощ на държавата за отстояване и защита на своите права и законни интереси.
Също така, в Германия обхватът на задължителната правна помощ е изключително широк и се разрешава само от съдия - независимо за каква услуга се отнася. Страните свободно договарят стойността на услугата, независимо, че тя е за сметка на публичен ресурс. Освен това стойността на юридическата услуга се одобрява винаги от съдия.
В Германия има 165 хил. адвокати. В България те са близо 13 хил. По този показател данните са съпоставими и близки. Но, за разлика от България в Германия няма случаи на регистрирани адвокати които да упражняват други професии като шофьор на такси или дисководещ.
В Германия няма забрана адвокат да упражнява едновременно друга дейност или професия, но това не се налага, тъй като достъпът до адвокатската професия и доходите от нея са достатъчни, за да не се достига на практика до подобни парадокси /каквито за съжаление се наблюдават в България/”, коментира адвокат Ангел Ангелов.
Според него, Висшият адвокатски съвет е в огромен дълг към адвокатите, понеже не е успял да отстои интересите, включително и правата за ползването на правна помощ от най-социално слабите български граждани в рамките на ЕС. От друга страна, бъдещето на Националното бюро за правна помощ е поставено на карта, понеже същото не изпълнява функциите си, “а е източник на постоянни дрязги и интриги”.
“Генералният извод от семинара е, че ръководителите на българската адвокатура, бюро за правна помощ и народни представители са велики длъжници на българските граждани и юридически лица, понеже в България държавата не е обезпечила финансово правната помощ.
Използвам случая, да изкажа благодарността си за ползотворния, креативен и интересен правен форум, организиран от Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев" и Варненската адвокатска колегия”, заключи адвокат Ангелов.
