Днес е църковният празник Тодоровден, който се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Известен е с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица и е посветен на коневъдството и на конния спорт. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна.
Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.
На Тодоровден преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Името Тодор означава "Божи дар". Именици днес са Тодор, Теодор, Тодора, Тодорка, Теодора, Дора, Божидар, Богдана и т.н.
