Той попаднал на влечугото, което е застрашен вид и е в Червената книга на България, съвсем случайно, съобщиха от екоинспекцията.
Най-близкото до Хасково местообитание на каспийската блатна костенурка се намира в района на река Банска, до село Клокотница. Влечуги от този вид са регистрирани и в защитена местност „Дефилето“ по поречието на река Харманлийска в близост до Харманли.
Най-вероятно костенурката от застрашен вид е била уловена от човек и донесена в Хасково, предполагат експертите от „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“ в РИОСВ. Често се случва хората да гледат костенурки в дворовете си.
РИОСВ-Хасково
По всяка вероятност влечугото е „избягало“ от нечий двор, тъй като в района, където е открито, има доста къщи. Нищожна е вероятността то само да е допълзяло до Хасково от най-близкото известно местообитание на вида, смятат експертите.
Каспийската блатна костенурка е в Червената книга на защитените от изчезване видове от 2015 година. Видът е разпространен в сладководни водоеми между централна Мала Азия и Туркменистан. Достигат дължина на черупката около 25 сантиметра.
Хранят се с различни водни безгръбначни и растения, като младите са предимно месоядни, а с напредването на възрастта започват да ядат повече растителна храна.
В България каспийската блатна костенурка се среща в най-южните части на страната - Струмската долина (Петрич, Левуново, Старчево и Марикостиново, Благоевградски окръг), Сандански, Ивайловград, блатата североизточно и югозападно от Свиленград, в района на с. Клокотница, Харманлийска река, източни Родопи (с. Мандрица, Кърджалийски окръг), Южното Черноморско крайбрежие (Ахтопол, долното течение на Резовска река), Средец.
Българските популации очертават северната граница на ареала на вида, който обхваща Южна Европа, Северозападна Африка и Предна Азия. Общият им брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра.
Каспийската блатна костенурка обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи водоеми.
