На 21 октомври, между 11:00 и 16:00 часа, на втория етаж над работилницата за музикални инструменти в ЕМО „Етър” изкусни майсторки ще покажат как се приготвя зимнина.
Есента е сезон, през който в българските семейства се правят туршии. Това домашно занятие е характерно от дълги години за хората, живели по нашите земи.
Туршията е способ за съхраняване на различни зеленчуци за зимата. В традиционната българска култура най-разпространена е туршията от кисело зеле. Киселото зеле се вари със сланина, свинско месо, ориз; слага се на баници; яде се с хляб, нарязано на дребно и поръсено с червен пипер или със зехтин (при по-заможните семейства).
Туршиено предизвикателство: Първите 20 със семейни рецепти за зимнина получават подарък
Туршията от пиперки се нарича пипер, пиперца, пресол, разсол. Приготвят се и туршии от круши, мушмули, червени и черни боровинки, диви ябълки, череши, вишни, грозде, малки дини, зелени домати и други.
В края на XIX и началото на ХХ век различните видове туршии се консумират с хляб, качамак или картофи – като сутрешна закуска или по време на пости, а към средата на ХХ век започват да се слагат като добавка към готвени ястия. При бедните семейства туршията често е основно ястие.
Есента е сезон, през който в българските семейства се правят туршии. Това домашно занятие е характерно от дълги години за хората, живели по нашите земи.
Туршията е способ за съхраняване на различни зеленчуци за зимата. В традиционната българска култура най-разпространена е туршията от кисело зеле. Киселото зеле се вари със сланина, свинско месо, ориз; слага се на баници; яде се с хляб, нарязано на дребно и поръсено с червен пипер или със зехтин (при по-заможните семейства).
Туршиено предизвикателство: Първите 20 със семейни рецепти за зимнина получават подарък
Туршията от пиперки се нарича пипер, пиперца, пресол, разсол. Приготвят се и туршии от круши, мушмули, червени и черни боровинки, диви ябълки, череши, вишни, грозде, малки дини, зелени домати и други.
В края на XIX и началото на ХХ век различните видове туршии се консумират с хляб, качамак или картофи – като сутрешна закуска или по време на пости, а към средата на ХХ век започват да се слагат като добавка към готвени ястия. При бедните семейства туршията често е основно ястие.
