Културна ценност на месец март е сабя, принадлежала на руски воин от 30-ти Донски казашки полк, сражавал се на Шипка. Дарена е на атамана Феодор Мелников от руската императрица Елисавета I за вярна служба. На дръжката с надпис „За храброст" и.е изобразен и Кръст за храброст. Върху клина й със сребро е изписан текста: „Божиею милостию мы Елисаветь Первая императрица и самодержица всероссиская ипросая ипросая ипросая пожаловали сею саблею волскаго войска зимовои станицы атамана Феодора Мелникова заево верныя служба всанктпетербурхе майя 25 дня 1759 году". Най-вероятно казашкият атаман е прародител на младия руски воин. Тя има не само сантиментална стойност, но е и ценност с важно значение за илюстриране на най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси.
Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие в Освободителната война. Паметта за габровския принос в най-крупното събитие от преди 135 години е илюстрирана чрез различни свидетелства. Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници и паметни места са богатото историческо наследство, което подхранва корените на нашето минало. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на руската армия. Този исторически факт обяснява съхраняването на значителен масив културни ценности в Регионален исторически музей - Габрово, белязали събитията в Габровския край в месеците на Руско-турската освободителна война и габровското участие в нея.
След освобождението на Габрово (28 юни 1877 г.), когато габровци посрещат първите руски военни части на 30-ти Донски казашки полк, само за няколко дни в града пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход, превърнал се в символ на българската свобода.
След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г. в резултат на съгласуваните действия от север на ген. Дерожински и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. Започва няколкомесечната му защита, продължила пет месеца в условията на необходимост от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещина и ниски температури през зимата. След периода на т. нар. „зимно шипченско стоене", приковало близо 40 хилядна турска армия, в края на декември 1877 г. (н. ст. януари 1878 г.), Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград.
Успешната му отбрана е с огромно военностратегическо значение, защото отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен, който се оказва „костеливият орех", а падането на крепостта „развръзва възела на войната". Последният победен акт на величавата и драматична борба за Шипченския проход е сражението при Шипка - Шейново.
Краят на поредната Руско-турска война е ознаменуван с подписания на трети март 1878 г. в Сан Стефано мирен договор, поставил началото на историческото, съдбовно завоевание - възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената нация немалко изпитания, тази война завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България.
