„Произход – габровец, професия – счетоводител, собственик на 6272 анекдота и 13500 вицове“

100 години от рождението на Стефан Александров – габровецът с най–голямата колекция от анекдоти и вицове в България

Снимка: РИМ-Габрово
Снимка: РИМ-Габрово / Стефан Александров – габровецът с най–голямата колекция от анекдоти и вицове в България
100 години от рождението на Стефан Александров – габровецът с най–голямата колекция от анекдоти и вицове в България
„Произход – габровец, професия – счетоводител, собственик на 6 272 анекдота и 13 500 вицове“. Това е най-кратката характеристика, която Стефан Александров Иванов дава сам за себе си.

Стефан Иванов не само събира вицове, но е автор на някои от тях.

Една нощ габровец имал бъбречна криза. Продължително се гърчил в леглото. Жена му се ядосала и креснала: Стига си мърдал, че изтърка чаршафа.

Габровци извести със своята пестеливост поканили народния художник Цанко Лавренов да им нарисува картина за старо Габрово. Запитали художника защо габровци предпочели него.
– Много просто: не пия, не пуша и с една порция гозба минавам цял ден. Така гостоприемството им ще им бъде по евтино

Най-къс виц: Какво уби? Времето….

Снимка:
Повествование

Роден на 17 август 1919 г. в Габрово. Майка му Кина Стефанова Проданова – дъщеря на свещеник Стефан Проданов, е габровка. Баща му Александър Иванов Цанов е роден във Видин и е учител в Механотехническото училище „Д-р Василиади" – Габрово. Детството и младежките му години са свързани с квартал Лъката – познава всички жители, нравите и семейните им истории. Учи в Габрово, завършва Априловската гимназия през 1939 г.

От юношеските си години се увлича в рисуване на карикатури и взема участие в театралните ученически състави. Участва в пиесите: „Хъшове", „Обикновен човек" и „Каратанас". Първата му карикатура е публикувана на 5 януари 1941 г. в габровския вестник „Възход". През 1940 г. е в редовете на армията, отбива военната си служба в Първи дивизионен артилерийски полк в Русе, който на следващата година е преместен на турската граница. Уволнява се през 1942 г. с чин младши сержант.

Стефан има огромното желание да учи в Художествената академия, но не се чувства достатъчно подготвен. През есента на 1942 г. се записва в Държавното висше училище за финансови и административни науки в София. По време на студенството му два пъти е мобилизиран за по няколко месеца. Докато следва, Александров продължава да рисува карикатури и ги предлага на столични вестници, от тях петнадесет са публикувани.
9 септември 1944 г. го заварва мобилизиран на турската граница. Оттам е преместен на западната граница и участва в Първата фаза на Отечествената война. След демобилизацията той продължава следването си и се дипломира през 1945 г.

През 1946 г. Стефан Александров постъпва като счетоводител в машинна фабрика „Симеон Гърнарев". Тук работи до национализацията на 23 декември 1947 г., след което е счетоводител в машинна фабрика „Братя Михалеви", която впоследствие с други машинни фабрики се окрупняват и образуват Държавен машиностроителен завод – Габрово. По това време Александров се занимава с театрална самодейност. Ръководи драмсъстав при завода. Активно сътрудничи на ведомствения вестник „Машиностроител" и вестник „Балканско знаме" предимно с карикатури. По негова идея хумористичната страница на окръжния вестник се нарича „Бодлив смях".

От началото на 60-те години на миналия век, Стефан Александров целенасочено започва да издирва анекдоти и вицове, да ги подбира и систематизира. През 1961 г. си купува пишеща машина и тя е най-верният другар до края на живота му. От началото на 1966 г. Стефан Александров започва работа в Електротелферен завод „Подем" като счетоводител и работи там до пенсионирането си през 1979 г.

Тук той отново е сред най-активните сътрудници на заводския вестник „Подем", като освен карикатури публикува и своите краеведски изследвания.
В този период от живота си Александров се замисля дали да продължи да се занимава с първата си любов – карикатурата, или да се отдаде на друга досега тайна негова страст – колекционерството на смях! До този момент той натрупва малка част от анекдоти и вицове, които извлича от хумористичните издания от началото на XIX век, издавани в България.

Ето самопризнанието на Стефан Александров: „В мен се появи дилемата: да се занимавам ли с карикатура и да се състезавам с около 100 карикатуриста или да събирам и колекционирам най-къси хумористични разкази? В областта на второто ми увлечение, където може би съм единствен в страната, се преориентирах и започнах колекцията на вицове и анекдоти….“

В картотеките си колекционерът включва само тези вицове и анекдоти, които са интересни и оригинални. За да извади „зрънце скъпоценен хумор”, той преглежда стотици издания. Както сам пише, пренася над тон издания между София и Габрово, за да ги прочете. За всеки виц и анекдот отбелязва точно кога и къде е отпечатан за първи път. Повтарящите си и неиздържаните отхвърля и те не влизат в колекцията. С това съдбоносно решение, което взема в средата на 60-те години, Ст. Александров започва най-значимото дело в живота си – голямото и сериозно изследване на анекдота и вица, и му остава верен до края на земния си път.

Днес колекцията е притежание на единствения син на семейството Александър Стефанов Иванов. Съдържанието е класирано в 25 групи, а те са разделени 120 подгрупи. На всеки виц и анекдот има поставена сигнатура, по определена от Александров схема.

За колекцията и хобито на счетоводителя Александров започва да се пише и говори още преди повече от 50 години, от далечната 1968 г. до 1991 г., когато Стефан Александров почива.

В местни и национални медии е наричан Царят и Кралят на вица и анекдота, Владетелят на смеха, Притежателят на истински бисери на човешката мъдрост през вековете. Над 25 вестници и списания публикуват информация за колекцията му. Става известен не само в България, за него се пише в СССР (Русия, Украйна, Латвия, Естония), Чехия, Австрия и др.

Винаги се изтъкват любопитни подробности за колекцията, че измерена във височина е над 2.5 метра, в дължина (подредени в един ред) е над 16 километра, в печатно издание ще бъде 10 тома по 400 страници, измерена в машинописни страници е над 4000 листа, за да се преброят всички вицове и анекдоти са нужни 10 часа, за да се прочетат 100 часа, за да се препишат – над 2 години, все още до днес не бе измерена в килограми. Това бе направено и се установи, че тежат 16 килограма!

В Електротелферния завод „Подем" Стефан Александров урежда две карикатурни изложби. През 1968 г. датският художник карикатурист Херлуф Бидструп я посещава и дава висока оценка за творчеството на Александров.

„Карикатурите, които видях, не са на любител, а на професионален карикатурист. Те трябва да намерят широка публика“.

Третата изложба „Хумор в линии и пластика“ е открита в Проектанска организация на 21 април1972 г., организирана от Градския съвет за изкуство и култура и Профсъюзния дом на културата при завод „Подем”, показани са карикатури и маски като всяка е представена и с анекдот: Хитър Петър, Настрадин ходжа, барон Мюнхаузен, Козма Прутков, храбрия войник Швейк, шотландец клоун, Тил Ойленшпигел и Пияница. Маските са изработени от Стефан Александров през 1969 г. в завод „Подем”, те са девет, с размери 40/60 и с тях заводът участва в три градските карнавални шествия. Стефан Александров може да се нарече Баща на карнавалните маски, които и днес шестват по габровсите улици. За съжаление първите маски по-късно са унищожени.

През годините Александров публикува редица статии за миналото на Габрово: за старата баня; Грънчарската махала, извора Топлика, театралните представления, хановете и хотелите, булевард Априлов, габровската пожарна команда, казино „Бузлуджа", Техническото училище, за учителката Цанка Тодорова, композитора Михаил Шекерджиев, за майстор Никола Фичев, електрическата централа на Иван Хаджиберов и електрическата централа на Христо Лулев, за първия автомобил в Габрово, сладкарница „Роза" и др. Поддържа във вестник „Балканско знаме ” рубриката „Старите снимки разказват".

На него дължим и най–подробното описание за създаването на картината „Габрово 1847”, нарисувана от народния художник Цанко Лавренов. В автобиографията си пише: Картината „Габрово 1847” беше по моя вина“. Той е инициаторът, той се свързва с художника и в процеса на създаването ѝ служебните отношения между двамата прерастват в искрено приятелство.

Снимка:
Александър Стефанов и Цанко Лавренов във Велико Търново

Роден и израснал в кв. Лъката, Александров изучава миналото на ул. „Орловска", извършва огромна издирвателска работа, в резултат на която написва 31 страници за историята на квартала и попълва 3 албума със снимки на къщи от Лъката и лъчанци със съответните обяснителни бележки към тях, изследването издава в ограничен тираж (30 броя машинописен вариант) – Спомени за Лъката.

Подготвя изследването „Театралните представления в Габрово от 1870 - 1944 г.”, неизвестен за широката публика е неговият сценарий „Каменния брод ” – за живота и строителството на майстор Кольо Фичето.

Стефан Александров Иванов е автор и съставител на книгите: „Габровци се смеят“, хумористични разкази, фейлетони, басни, епиграми, афоризми, карикатури и габровски вицове и анекдоти (1969); „Анекдоти за музиката“ (1984); „ Здраве желаем“ -анекдоти и вицове из военния живот (1984); „Лъжа вековна“ – анекдоти, хумористични разкази, стихотворния и афоризми за духовници и духовенството (1985); „Из миналото на ТПК „Дружба” – Габрово“ (1990); „Производствени и административни вицове“ (1990). След смъртта му през 1991 г. е издадена книгата „Спомени за Лъката“ от Библиотека „Памет габровска“ (2009).

Колекцията от анекдоти и вицове Стефан Александров държи в мазето на жилището си, в специално изготвени дървени сандъчета: „Фишовете са ценни, ала не стоят добре ката мебел“ – това са думите на колекционера, които звучат почти като нов анекдот. Днес те се съхраняват от наследника му и все още чакат своя изследовател, който да продължи делото му.

Снимка:
Александър Стефанов и Цанко Лавренов в Дряново

Автор: Катя Гечева, главен уредник РИМ – Габрово