Пълна зала, в която присъстват дори хора, които не са автори. Как екипът, който стои зад един научен труд да не се изненада приятно от това? Представянето на том VI на сборника „Известия на РИМ–Габрово“ предизвика голям интерес. В него са публикувани докладите от Националната научна конференция „Развитието на занаятите и индустрията в България през ХІХ–ХХІ в. и приносът на Габрово”, организирана от Регионален исторически музей–Габрово, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Етнографски музей на открито „Етър”.
Проф. Марчева: Историята ни учи, че на нищо не ни учи
Проф. д-р Илияна Марчева насочва вниманието към реакциите на присъстващите, които задават много въпроси и спонтанно допълват отговорите.
„Получи се една хубава творческа среща – на авторите и публиката, за която ние сме създали този сборник”, казва проф. Марчева, на която й прави впечатление, че публиката, участвала в представянето на сборника в Регионален исторически музей – Габрово е просветена, с интерес към темите, залегнали в книгата. При това с любов към града, на който е поставен акцент в този научен труд–Габрово.
„На въпроса дали е възможно да се каже, че РИМ–Габрово е един специален музей, аз отговорих утвърдително. Това, което познавам, вече почти 10 години, е едно профилиране към стопанската история, с акцент върху занаятите и индустриалното производство. Събрани са артефакти, които го правят изключителен в това отношение. Моите впечатления от повечето регионални исторически музеи са, че се опитват да обхванат развитието на даден регион в цялостен аспект–от праистория до съвременност. Става еднотипно представяне в цялата страна. България е с територия, която не позволява да има кой знае какви различия по отношение на историческото развитие. По време на представянето на сборника една колежка сподели, че това се е случило и с музея в Димитровград. За мен той беше символ на бригадирското движение, модел за изграждането на социалистически град. Това го отличаваше от всички други. Но се оказа, че вече е превърнат в един обикновен музей, в който е вкарана и праистория. Така е загубена спецификата, това, с което може да се привлече публика”, коментира проф. Илияна Марчева и го отчита като слабост.
„Развитието на занаятите и индустрията в България през ХІХ-ХХІ в. и приносът на Габрово”
Посетителите, според нея, се пресищат от едни и същи неща, представени навсякъде, чиито специфики са видими само са специалистите.
„Така стигам до извода, че РИМ–Габрово е едно приятно изключение”, обосновава се проф. Марчева.
Сборникът, който тя представи пред толкова високо оценената от нея публика, е резултата от конференцията, проведена през 2018 година. Форумът бе посветен на 135 години от начаото на музейното дело в Габрово и председателството на България на Съвета на ЕС през първата половина на годината. Сборникът, както и конференцията, представя постиженията на българите в развитието на индустрията, търговията и занаятите. Проф. Марчева определя тези сфери като „мотора за модернизацията на страната от ХІХ до ХХІ век”.
Три са големите тематична кръга в тази книга–„Индустрия, занаяти, иновации, развитие”, „Българският предприемач–исторически профили” и „Ролята на музея за съхраняване на историеската памет за занаятчийските практики и индустриалното производство”.
„Новото в този сборник–а той е трети, е извеждането на занаятите и занаятчийското производство, като един предвесник на протоиндустрията и на индустриализацията на България. Получиха се много интересни материали, в които има както история на развитието на занаятите и на занаятчийските родове, така и технологии на занаятчийското производство. Някои вече са изчезнали, а към други интересът се възражда”, споделя проф. Илияна Марчева.
Проф. Марчева: „Успешното развитие на капитализма има нужда от подкрепа на държавата"
Който мисли, че историята е само наука за миналото–лъже се. Историята е наука и за бъдещето, което се твори на базата на знание за миналото. Проф. Марчева казва, че ХХІ век се оформя като „Век на уменията”.
„Съхранявайки занаятчийските традиции, представяйки ги по интересен начин на младото поколение, ние можем да го подтикнем да развива уменията си. Това ще се цени през следващите десетилетия. Не толкова знанията, колкото уменията. В световен мащаб, не само в България”, убедена е проф. Илияна Марчева. Тя обснява разбирането си с нуждата от творчески и нестандартни идеи, породени от такъв тип мислене. Дори да седнеш на един компютър, за да си конкурентен се налага да развиваш своите умения и да ги прилагаш нестандартно и оригинално.
„В ХХІ век, ако човек произвежда нещо, налага се да е икономично. Занаятчиите работят точно така. Те не могат да си позволят да хабят материалите. Сега вече говорим за спасяване на планетата от нашето консуматорско отношение. Ако не се научим да бъдем икономични в нашето производство, ще унищожим планетата си.”
Проф. Марчева дава важен съвет–да се развива нестандартното мислене и прилагане на уменията на подрастващите. Ученето на чужди езици вече отива на по-заден план. Гугъл преводачът се развива и дори човек да не знае много добре даден език, може да се разбере с другите. Успехът през този век ще идва от развиване на уменията и оригиналното мислене, с които човек да се отличи от останалите.
Екипът, благодарение на който се реализира том VI на сборника „Известия на РИМ–Габрово“: проф. д-р Илияна Марчева от Института за исторически изследвания при БАН; Красимира Чолакова, директор на РИМ–Габрово; Иван Постомпиров и Росен Йосифов–главни уредници в РИМ–Габрово; Савина Цонева–директор на Регионална библиотека „Априлов - Палаузов“. Това е първото научно реферирано издание на РИМ–Габрово, с научни рецензенти проф. д-р Евгения Калинова и доц. д-р Сашка Миланова.
Проф. Марчева: Историята ни учи, че на нищо не ни учи
Проф. д-р Илияна Марчева насочва вниманието към реакциите на присъстващите, които задават много въпроси и спонтанно допълват отговорите.
„Получи се една хубава творческа среща – на авторите и публиката, за която ние сме създали този сборник”, казва проф. Марчева, на която й прави впечатление, че публиката, участвала в представянето на сборника в Регионален исторически музей – Габрово е просветена, с интерес към темите, залегнали в книгата. При това с любов към града, на който е поставен акцент в този научен труд–Габрово.
„На въпроса дали е възможно да се каже, че РИМ–Габрово е един специален музей, аз отговорих утвърдително. Това, което познавам, вече почти 10 години, е едно профилиране към стопанската история, с акцент върху занаятите и индустриалното производство. Събрани са артефакти, които го правят изключителен в това отношение. Моите впечатления от повечето регионални исторически музеи са, че се опитват да обхванат развитието на даден регион в цялостен аспект–от праистория до съвременност. Става еднотипно представяне в цялата страна. България е с територия, която не позволява да има кой знае какви различия по отношение на историческото развитие. По време на представянето на сборника една колежка сподели, че това се е случило и с музея в Димитровград. За мен той беше символ на бригадирското движение, модел за изграждането на социалистически град. Това го отличаваше от всички други. Но се оказа, че вече е превърнат в един обикновен музей, в който е вкарана и праистория. Така е загубена спецификата, това, с което може да се привлече публика”, коментира проф. Илияна Марчева и го отчита като слабост.
„Развитието на занаятите и индустрията в България през ХІХ-ХХІ в. и приносът на Габрово”
Посетителите, според нея, се пресищат от едни и същи неща, представени навсякъде, чиито специфики са видими само са специалистите.
„Така стигам до извода, че РИМ–Габрово е едно приятно изключение”, обосновава се проф. Марчева.
Сборникът, който тя представи пред толкова високо оценената от нея публика, е резултата от конференцията, проведена през 2018 година. Форумът бе посветен на 135 години от начаото на музейното дело в Габрово и председателството на България на Съвета на ЕС през първата половина на годината. Сборникът, както и конференцията, представя постиженията на българите в развитието на индустрията, търговията и занаятите. Проф. Марчева определя тези сфери като „мотора за модернизацията на страната от ХІХ до ХХІ век”.
Три са големите тематична кръга в тази книга–„Индустрия, занаяти, иновации, развитие”, „Българският предприемач–исторически профили” и „Ролята на музея за съхраняване на историеската памет за занаятчийските практики и индустриалното производство”.
„Новото в този сборник–а той е трети, е извеждането на занаятите и занаятчийското производство, като един предвесник на протоиндустрията и на индустриализацията на България. Получиха се много интересни материали, в които има както история на развитието на занаятите и на занаятчийските родове, така и технологии на занаятчийското производство. Някои вече са изчезнали, а към други интересът се възражда”, споделя проф. Илияна Марчева.
Проф. Марчева: „Успешното развитие на капитализма има нужда от подкрепа на държавата"
Който мисли, че историята е само наука за миналото–лъже се. Историята е наука и за бъдещето, което се твори на базата на знание за миналото. Проф. Марчева казва, че ХХІ век се оформя като „Век на уменията”.
„Съхранявайки занаятчийските традиции, представяйки ги по интересен начин на младото поколение, ние можем да го подтикнем да развива уменията си. Това ще се цени през следващите десетилетия. Не толкова знанията, колкото уменията. В световен мащаб, не само в България”, убедена е проф. Илияна Марчева. Тя обснява разбирането си с нуждата от творчески и нестандартни идеи, породени от такъв тип мислене. Дори да седнеш на един компютър, за да си конкурентен се налага да развиваш своите умения и да ги прилагаш нестандартно и оригинално.
„В ХХІ век, ако човек произвежда нещо, налага се да е икономично. Занаятчиите работят точно така. Те не могат да си позволят да хабят материалите. Сега вече говорим за спасяване на планетата от нашето консуматорско отношение. Ако не се научим да бъдем икономични в нашето производство, ще унищожим планетата си.”
Проф. Марчева дава важен съвет–да се развива нестандартното мислене и прилагане на уменията на подрастващите. Ученето на чужди езици вече отива на по-заден план. Гугъл преводачът се развива и дори човек да не знае много добре даден език, може да се разбере с другите. Успехът през този век ще идва от развиване на уменията и оригиналното мислене, с които човек да се отличи от останалите.
Екипът, благодарение на който се реализира том VI на сборника „Известия на РИМ–Габрово“: проф. д-р Илияна Марчева от Института за исторически изследвания при БАН; Красимира Чолакова, директор на РИМ–Габрово; Иван Постомпиров и Росен Йосифов–главни уредници в РИМ–Габрово; Савина Цонева–директор на Регионална библиотека „Априлов - Палаузов“. Това е първото научно реферирано издание на РИМ–Габрово, с научни рецензенти проф. д-р Евгения Калинова и доц. д-р Сашка Миланова.
