Подвигът на севлиевци ще остане в славните страници на българската история
Свален неприятелски аероплан - 22 декември 1917 г.
/
Исторически музей Севлиево
Историческият музей в Севлиево и Регионален исторически музей-Габрово представят съвместна изложба, посветена на участието на жители от двете населени места в Първата световна война. Експозицията вече е открита в РИМ-Габрово, в сградата на ул. „Николаевска” 10 и посетителите могат да видят оръжия, войнишки предмети, снимки и друг документи, свидетелстващи за героизма, проявен по време на войната.
Димитър Димитров, уредник в Исторически музей-Севлиево, разказва, че през 1917 година продължава участието на страната ни в най-жестокият военен конфликт до този момент. Войната започва между Австро-Унгария и Сърбия, постепенно прераства в общоевропейски, а в крайна сметка придобива световни измерения.
„България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. с големи надежди за обединение на страната. От всеки кът на родината ни са мобилизирани мъже - над 800 000 българи. Сред тях са и голяма част от младежите и мъжете от Севлиево и Севлиевския край. Те воюват главно в редиците на 34-ти Троянски пехотен полк, който води епични битки в продължение на три години срещу англичани, французи и гърци при Дойран.
Войните от полка записват най-светлите страници във военната ни история. Те твърдо и категорично осуетяват опитите на многократно превъзхождащия ги противник да преодолее позицията и да навлезе в родината ни. Сред загиналите от този полк са севлиевците: капитан Рачо Николов Пенков, подпоручик Никола Златев Рафаилов и войниците Васил Иванов Яранов, Димитър Пенев Дръндев, Симеон Иванов Златаров от 58 пехотен полк, Христо Пенчев Славов Занзанов.
Местни жители се сражават и в 9-ти артилерийски полк, които е разположен в Севлиево. През Първата световна война полкът е мобилизиран и включен в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия. Загиналите севлиевци от 9-ти артилерийски полк са Фелдфебел Дончо Илиев и канонир Никола Касъров.
Чешма паметник построена от 34 Троянски п. п. при Дойран за загиналите си другари
Свидни жертви от Севлиево дава и 23-ти Шипченски пехотен полк, сражавал се в Македония: офицерът Христо Мержанов и войниците Ботю Бончев, Васил Марталозов, Васил Бечков, Гатю Радославов, Димитър Богданов, Иван Димитров.
В сраженията на 20-ти Добруджански пехотен полк, който воюва по десния бряг на река Морава, Долни Кормен и Одоровци загиват севлиевските офицери Лалю Плачков, Петър Динчев, Христо Йовков, Цоньо Какринчев и войниците Димитър Натев, Илия Халачев, Илия Тотев, Христо Димитров, Христо Шопов.
Пети Дунавски пехотен полк води сражения със сърбите при Страцин, Куманово и Гниляне и участва в тежките битки срещу войските на Антантата при Криволак, завоя на река Черна и Добро поле. В тези битки загиват севлиевските офицери Иван Иванов, Христо Марков, Петър Драганов, Петър Деспов и войниците Богдан Димитров, Васил Кантарджиев, Димитър Антонов, Димитър Иванов, Илия Добрев, Лалю Мончев, Никола Пенчев, Петко Генков.
Севлиевци се сражават още в редиците на 12-ти Балкански, 49-ти Калимански, 44-ти Тунджански пехотни полкове и в много други бойни единици.
Севлиевските бойци се сражават при Криволак, завоя на река Черна, десния бряг на река Морава, Дойран, Тутракан и на много други позиции по бойните полета на Македония, Сърбия и Добруджа. Мнозина от тях отдават живота си за обединението на родината.”
От думите на историка става ясно, че в Първата световна война, само от град Севлиево, загиват около 50 офицери и подофицери и близо 170 войници.
Пленено оръжие от 34 Троянски п. п. през ПСВ
„Подвигът и героизмът им ще останат завинаги в славните страници на българската военна история. Днес ние отдаваме почит на всички загинали през тази и останалите войни, водени за националното обединение на българските земи. Имената на всички загинали севлиевци са изписани на новопостроения войнишки паметник в парк „Казармите”.”
