Около 670 хиляди тона годна за консумиране храна се изхвърля годишно в България, а само 260 хиляди тона биват спасявани с помощта на Българската хранителна банка.
Повече от 40% са българите, които живеят под прага на бедността. Над 30 на сто от дохода на българите се харчат за храна. Същевременно над 900 хиляди тона храна се изхвърля всяка година у нас. От тях биват оползотворени едва 260 хиляди тона. В световен мащаб 1,3 милиарда тона храна се губят или разхищават, като само в Европа цифрата е близо 88 милиона тона.
„За мен като гражданин е тежко, когато видя нашите баби, дядовци, бащи и майки да оглеждат контейнерите в търсене на храна. Това е социално безотговорно и силно вярвам, че бизнесът трябва да вземе активна страна. Не трябва да чакаме съвети за добри практики от вън, а трябва сами да предложим мерки за оползотворяване на остатъчния хранителен ресурс.“ Така евродепутатът Момчил Неков коментира приетия от Европейския парламент доклад относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните. С гласувания документ се поставят за цели хранителните отпадъци да бъдат намалени с 30% до 2025 г. и д 50% до 2030 г. при базова година 2014 г.
Момчил Неков оцени високо действията, които българския омбудсман Мая Манолова предприе за отпадането на ДДС върху дарените храни, както и усилията и постигнатото от Българската хранителна банка. По оценки на организацията, 1,58 милиона българи живеят в лишения и изпитват недостиг на храна. За всяко 3-то българско дете, за всеки 2-ри възрастен човек или за всяко 4-то семейство в България гладът е ежедневие. Според българския евродепутат, борбата с този социален проблем трябва да бъде диктувана от правителството, а не да се очаква само от гражданите и неправителственият сектор да настояват за това.
С този доклад евродепутатите призовават да се премахнат съществуващите ограничения върху даряването на храна при дейности като събиране, транспортиране, съхранение и разпространение. Текстът също така призовава за повече яснота относно етикирането на продуктите с „най-добър до“ и „срок на годност“, защото храната може да се консумира, дори и след като срокът на етика „най-добър до“ изтече.
