БНБ сериозно се компрометира след случая с КТБ. Доверието, не в банките, а в надзора бе сериозно подкопано. Необходимо е да се предприемат стъпки, за да се присъединим колкото може по-бързо към Единния надзорен механизъм, което е начин да се възстанови доверието.
Това коментира публично в Габрово д-р Даниела Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
"За съжаление у нас често нещата опират до това да се делегират права на някой отвън", констатира тя.
Според нея са необходими законодателни промени, за българското присъединяване към Единния надзорен механизъм, а също и избор на подуправител на БНБ, който да отговаря за този ресор.
На въпроса, ако българската банкова система беше част от Европейския банков надзор, казусът КТБ щеше да бъде предотвратен, Николова изрази мнение, че вероятността сривът на банката да се случи би била много по-малка.
"Надзор от това ниво би прекъснал връзката с местни политици и "актьори", които очевидно имат роля в това, което се случи с КТБ. Предполага се, че Европейската централна банка най-вероятно не би оставила това да се случи. Големият темп на растеж на активите, който в пъти превишава средния темп на растеж с години, е първата сигнална лампа, която би привлякла вниманието на всеки добър надзор, че нещо не е наред.
Винаги има риск от фалит, това е закон във всеки бизнес, но в случая говорим за това какви мерки се вземат, когато е необходимо".
Според Николова трябва да се запълни още един пропуск в законодателството.
"Такова нещо като "поставяне под специален надзор" няма като термин. Режимът, който ние имахме в законодателството, не позволи на хората да бърз достъп до парите им, когато КТБ бе затворена. Аз не се съмнявам, че това ще бъде поправено законодателно".
Още по темата:
През юли 2014 г. след Консултативен съвет при Президента е декларирана необходимостта от присъединяване на страната. След това, обаче, има видимо затишие по темата.
Целите на ЕНМ са осигуряване на стабилност на банковата система в Европа чрез последователен надзор, както и засилване на финансовата интеграция.
Чрез хармонизирани надзорни действия и коригиращи мерки, както и последователното прилагане на разпоредбите и надзорните политики се допринася за възстановяване на доверието в европейския банков сектор.
Благодарение на банковия съюз правилата за банковата дейност в ЕС се прилагат последователно в държавите, които участват в него. Новите инструменти и процедури за вземане на решения способстват за изграждането на банков пазар, който е по-прозрачен, по-единен и по-сигурен. В основата на банковия съюз се намират единният надзорен механизъм и единният механизъм за преобразуване.
Не само държавите от еврозоната, но и останалите държави от Европейския съюз, които все още не използват еврото като своя парична единица, могат да решат да участват в единния надзорен механизъм.
За тази цел съответните национални надзорни органи (в случая с България - БНБ) встъпват в „тясно сътрудничество“ с ЕЦБ.
Параметрите на това тясно сътрудничество са определени в Решение на Европейската централна банка от 31 януари 2014 година относно тясното сътрудничество с националните компетентни органи на участващите държави членки, чиято парична единица не е еврото. [3]
На 14 юли 2014 г. на среща при президента на Република България представители на основните парламентарни политически сили се споразумяха България да предприеме незабавни действия за кандидатстване за членство в единния надзорен механизъм.
На следващия ден Българската народна банка (БНБ) потвърди в прессъобщение, че е осъществила контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка като част от подготовката.
Въпреки това, на 3 ноември 2014 г. Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на единния надзорен механизъм, в отговор на въпрос на Ева Паунова, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, заяви, че не са получавали заявление от България за участие в единния банков надзор.
