Каменна пластика, С., 1973, изд. На БАН
/
3. Изображение на лъв от моста на р. Видима
Осем занаятчии ще вземат участие в Майсторската надпревара по каменоделство - едно от най-важните събития по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Те ще работят с камък, пресъздавайки предмет от Българското възраждане. Второто произведение, с което ще се представят е по техен избор.
За стиловите особености на каменната пластика по време на Българското възраждане разказва Георги Георгиев, уредник в музея е главен организатор на Майсторската надпревара.
„Каменни изображения от времето на Българското възраждане могат да се открият по чешми, мостове, църковни, административни и жилищни сгради, по надгробни плочи и оброчни кръстове.
Българската каменна пластика притежава богато сюжетно разнообразие, което е свързано с: изображения на хора, на светци и ангели; растителни мотиви; изображения на животни; различни архитектурни и геометрични форми; изображения на небесни светила и др.
Пресъздаването на образи и фигури на хора е характерен мотив по чешми и мостове. То е свързано с традиционните представи за „вграждането” на човешка сянка или човешки ръст, за да се гарантира здравината на съоръжението. Цели човешки фигури присъстват по църковни и манастирски сгради, както и по къщи. Най-често са представени строителите на сградите.
Единично или групово, най-вече по църковни сгради, присъстват изображенията на светци, ангели, архангели и др. Характерен мотив са конните фигури на светците Георги и Димитър.
Надвходна украса от църквата „Св. Спас” във Велико Търново, Каменна пластика, С., 1973, изд. На БАН
Други каменни изображения представят фигурите на животни. Обикновено се скулптира фигурата на лъв. Вярва се, че лъвът спи с отворени очи и охранява мястото, където е поставено изображението му. Други представяни животни са гълъбът, двуглавият орел, змията, рибата.
Някои митични персонажи украсяват пространството над вратите на възрожденските църкви. Това са ламята, драконът, птицата феникс и др.
Растителните мотиви украсяват чешми, входни врати, прозорци. Разпространен мотив е розата, карамфилът, лозата, кипарисът, дървото на живота. Типичен мотив в украсата на чешмите е розетата – художествена стилизация на многолистна маргарита.”
Надвходна украса от църквата „Св. Спас” във Велико Търново, Каменна пластика, С., 1973, изд. На БАН
Уредникът Георги Георгиев информира още за имената на осемте каменоделци, които ще участват в Надпреварата. Това са:
Валерий Ганчев от с. Кунино, обл. Враца;
Дарин Ганчев от София;
Елин Георгиев от Аксаково;
Индия Кърмова от София;
Петър Кръстев от Роман;
Петър Петров от с. Беляковец, обл. Велико Търново;
Румен Барфончофски от Враца;
Филип Филипов от София.
В Младежката секция от Майсторската надпревара по каменоделство са одобрени трима участници:
Денис Христов от Враца;
Иван Симеонов от Враца;
Павел Гетов от Роман.
