Входът на укрепената владетелска резиденция
/
Регионален исторически музей Габрово
Намира се в Средния Предбалкан. Това е най-северната крепост, проучвана от Регионален исторически музей – Габрово. Обектът край село Крамолин не е само крепост, а място, където хилядолетия живеят хора от различни общности, създават свои култури и оставят следи, до много от които съвременните историци успяват да достигнат.
Днешното севлиевско село Крамолин не е разположено на случайно място. През античността от там минават пътищата от Нове за Августа Траяна и от Никополис ад Иструм към Мелта (в района на Ловеч). През средновековието от тук преминава пътя от столицата Търново за Ловеч. Върху землището на съвременното село Крамолин, разположено на 28 км. от Севлиево, съществуват множество археологически обекти. Археолозите откриват живот още от праисторията и бронзовата епоха.
„Това е една богата зона, която позволява развитието на поселищен живот“, оценява археологът отРегионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов.
На 3 км. югоизточно от селото, в местността Градът, е разположен интересен обект, за чието проучване Росен Йосифов разказва. От 1984 до 1989 година разкопки тук правят Павлин Димитров от Национален исторически музей, Атанас Милчев от Археологическия институт и Кина Койчева от Историческия музей в Габрово.За шест години учените успяват да открият едно многослойно селище.
„Тук има тракийско поселение. Засвидетелствани са културни пластове с керамика и други материални находки. Периодът е ІV-V век преди Христа и от тогава произхожда един Римо-йонийски капител, който сега РИМ – Габрово представя в експозицията „Каменна пластика“, достъпна за широката общественост и реализирана по програма Култура на Община Габрово.“
Регионален исторически музей Габрово , село Крамолин
Археологът Росен Йосифов уточнява, че този капител увенчава колоната, върху се разполага покрива на храма или на обществената сграда.
В района на село Крамолин е открита и запазена голямата ара – жертвеник, представен в експозицията „Каменна пластика“, както и келтски меч. Най-големите като обем находки, с които разполага Регионален исторически музей – Габрово са намерени при разкопките край село Крамолин.
Историческите извори разказват за големи нашествия на Балканския полуостров на келти през ІV век преди Христа. Те дори създават свое държавно образувание в Южна България. Вероятно центърът й – Тиле, е разположен в района на днешен Ямбол, около Кабиле. Нашествениците опустошават Елада.
От келтите има открити различни находки в севлиевското поле. Обществено-икономическото развитие при келтите в земите на днешна Западна Европа води до необходимостта от експанзия и така те се оказват по тези земи. Държавата им в Южна България съществува няколко десетилетия върху земи на тракийското племе одриси. Росен Йосифов припомня й популярната история с гъските, които спасяват Рим. Келтите опитват да влязат през нощта, но птиците ги усещат, вдигат шум и разбуждат защитниците. Историкът казва, че става въпрос за келтите от същия период.
Тракийското присъствие в района на Крамолин е много добре засвидетелствано, а вече през късната античност – V-VІ век, се създава укрепено селище. Културата тук е по-богата от тази при Градище край Габрово и край село Батошево. Обяснението за Росен Йосифов е в плодородието на района.
„От това голямо укрепително съоръжение имаме една голяма петоъгълна кула, голяма трикорабна и триабсидна куполна базилика – по-голяма от тази на Градище, две пещи за строителна керамика. Произвеждат се тухли на базата на находище на естествена глина. Пещите са двукамерни и при едно зареждане се поставят около 1200 тухли. Това не бива да ни учудва, тъй като през периода на Римската империя са осъществени най-мащабните строежи в земите на Европа.“
От периода на Първото българско царство тук е засвидетелстван живот, чиито разцвет е през Второто българско царство, от когато е характерната за градските центрове структура. Има укрепено ядро – най-източната част, която е естествено укрепено възвишение. Има подградие – също защитено с крепостна стена. Има неукрепена градска част и два некропола.
„Цитаделата е много интересна. Тя е Балканска форма на замък, отчасти доближаващ се до известните ни в Западна Европа. На площ от 200 кв/м първоначално възниква една укрепена кула „донжон“. Дебелината на стените е до 2 м. След това – с течение на времето, са построени крепостна стена, допълнителни кули и вътрешни части. Едно от тези помещения е определено като кухненско, тъй като са открити мидени черупки, животински кости и керамика. На платовидната част е разположена църквата. Местният болярин е владетел на тази област. Откритите многобройни цветни кубчета от стъкло дават основание да се смята, че върху фасадата на „донжон“-а има разположено пано. Възможно е да изобразява светец, който пази мястото или геометрични и растителни елементи. Това е единствен по рода си случай в област Габрово. В развалините на базиликата е построена малка църква, а наоколо има голям некропол със 120 погребения.“
Именно некрополът дава много богати находки на учените. Там са открити ленти от сърма, които се поставят върху главата, закрепват се със сребърни игли и вероятно са предшественик на по-късно практикуваното от жените сокайно забраждане.
Средновековният град край днешното село Крамолин се намира много близо до Търново. Владетелят му най-вероятно е част от столичната аристокрация. За първи път името на селището е засвидетелствано в турските регистри от ХV век, където се среща като Карамолин и Макри. Макри вероятно е оригиналното име на средновековния град. Има венециански документи, че са продадени роби от Макри, за които изследователите смятат, че са от този район.
Археологически обекти
За името Крамолин се смята, че идва от крамола (кавга). Други застъпват версията, че Крамолин е човешко име, което не е запазено днес. То се среща в някои славянски земи.
След нашествието на османските турци животът не прекъсва. По време на кърджалийските нападения през ХVІІІ и ХІХ век в запазената крепост се крие населението.
Росен Йосифов набляга на факта, че това е едно богато на история и лесно за социализиране място, до което води черен път.
