Камерна сцена със салон, както и сграда за администрацията ще изгражда габровският Драматичен театър.
Това съобщава директорът на театъра Невена Митева в интервю пред вестник „100 вести".
Това донякъде ще удовлетвори екипа в желанието му да има своя собственост, която отговаря поне на част от нуждите му, коментира директорът Невена Митева.
„Да, ние сме под наем. Държа да кажа, че вече 22 години, откакто съм директор на театъра, слушам за себе си упреци и обиди от хора, които нямат представа, че тази сграда не е на театъра. Много от тях коментират как такъв разтропан човек като мен за толкова години не е могъл да уреди един хубав ремонт на театъра.
Не мога да уредя ремонт на сграда, която не е наша. Нито Министерството на културата, нито Общината могат да ми дадат финансиране, защото сградата не е нито държавна, нито общинска – тя е собственост на читалището. И тук трябва да подчертая една груба грешка на някогашната управа на този град, защото през 70-те години на миналия век с пари от самооблагането на габровци и с помощта на доброволен труд тази сграда е преустроена за театър.
Тогава тя е една от най-модерните сгради в България, с най-модерната техника. В нея е открит първият камерен театър в България. Превеждайки пари за построяването на този модерен театър, тогава парите се превеждат на читалището и никой не си дава сметка, че в един момент това ще се окаже важно. След промените през 1989 година и след като театърът направи глупостта да се изнесе от тази сграда, бяха извадени документи за собствеността изцяло на читалището.
В продължение на две години представленията трябваше да се играят в Дома на културата – зала, изключително неподходяща за театър. Тя е много добра за грандиозни представления, за концерти, но не и за нормален театър. След това ние се върнахме вече под наем в сградата на читалището. Ползваме зрителната зала и сцената, но нямаме гримьорни. Актьорите трябва да се гримират, събличат, да репетират в една малка стаичка за чакащи актьори. Понякога в международните фестивали, които провеждаме, идват по 40 човека актьори, които трябва да се преобличат и гримират. Те го възприемат едва ли не като подигравка, че ние „не им отваряме“ другите си зали и това ни създава много голямо напрежение.
Сегашното ръководство на читалището има едно нормално отношение към театъра, за разлика от предишното, но пък няма средства, за да ремонтира фоайетата, сцената, зрителната зала, тоалетните и да ни осигури гримьорни. Аз се чувствам адски неудобно пред своите актьори, които в продължение на 22 години вече нямат собствена гримьорна, нямат възможност да се усамотят преди представление – това е много важно.
Така ние създаваме лоши трудови навици и дисциплина у тези млади хора, особено на тези, които сега започват професионалния си път. Както знаете, нашата трупа е изключително младежка и се състои от едни много талантливи и амбициозни млади хора. Така че ние имаме грандиозен проблем с тази сграда и с липсата на каквато и да е собственост."
Това съобщава директорът на театъра Невена Митева в интервю пред вестник „100 вести".
Това донякъде ще удовлетвори екипа в желанието му да има своя собственост, която отговаря поне на част от нуждите му, коментира директорът Невена Митева.
„Да, ние сме под наем. Държа да кажа, че вече 22 години, откакто съм директор на театъра, слушам за себе си упреци и обиди от хора, които нямат представа, че тази сграда не е на театъра. Много от тях коментират как такъв разтропан човек като мен за толкова години не е могъл да уреди един хубав ремонт на театъра.
Не мога да уредя ремонт на сграда, която не е наша. Нито Министерството на културата, нито Общината могат да ми дадат финансиране, защото сградата не е нито държавна, нито общинска – тя е собственост на читалището. И тук трябва да подчертая една груба грешка на някогашната управа на този град, защото през 70-те години на миналия век с пари от самооблагането на габровци и с помощта на доброволен труд тази сграда е преустроена за театър.
Тогава тя е една от най-модерните сгради в България, с най-модерната техника. В нея е открит първият камерен театър в България. Превеждайки пари за построяването на този модерен театър, тогава парите се превеждат на читалището и никой не си дава сметка, че в един момент това ще се окаже важно. След промените през 1989 година и след като театърът направи глупостта да се изнесе от тази сграда, бяха извадени документи за собствеността изцяло на читалището.
В продължение на две години представленията трябваше да се играят в Дома на културата – зала, изключително неподходяща за театър. Тя е много добра за грандиозни представления, за концерти, но не и за нормален театър. След това ние се върнахме вече под наем в сградата на читалището. Ползваме зрителната зала и сцената, но нямаме гримьорни. Актьорите трябва да се гримират, събличат, да репетират в една малка стаичка за чакащи актьори. Понякога в международните фестивали, които провеждаме, идват по 40 човека актьори, които трябва да се преобличат и гримират. Те го възприемат едва ли не като подигравка, че ние „не им отваряме“ другите си зали и това ни създава много голямо напрежение.
Сегашното ръководство на читалището има едно нормално отношение към театъра, за разлика от предишното, но пък няма средства, за да ремонтира фоайетата, сцената, зрителната зала, тоалетните и да ни осигури гримьорни. Аз се чувствам адски неудобно пред своите актьори, които в продължение на 22 години вече нямат собствена гримьорна, нямат възможност да се усамотят преди представление – това е много важно.
Така ние създаваме лоши трудови навици и дисциплина у тези млади хора, особено на тези, които сега започват професионалния си път. Както знаете, нашата трупа е изключително младежка и се състои от едни много талантливи и амбициозни млади хора. Така че ние имаме грандиозен проблем с тази сграда и с липсата на каквато и да е собственост."
