Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 Октомври 1992 година. Той стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър. Ключов момент в обявяването на 10-ти октомври за Световния ден на психичното здраве има Клуба на Първите дами, основан и представляван от г-жа Розалин Картър. Тази организация, подкрепяща и участваща в проявите за деня на психичното здраве, в последствие се преименува в "Международен комитет на жените-лидери към Световна федерация за психично здраве" и включва 41 жени - държавни лидери и членове на кралски фамилии.
В Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година, членуват организации и лица от 112 страни от цял свят. Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение и успешно да общува с другите хора, ражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства.
Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствието на горепосочените признаци и наличие на някои по-сериозни проблеми. Има един надежден критерий за диагностицирането на наличието на душевно здраве или на наличието на психологически проблеми у даден човек. Човекът, намиращ се в добро душевно здраве, се адаптира успешно, по най-добрия начин. Човекът, чието психично здраве е разклатено, ще има проблеми и трудности в адаптацията. Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики.
Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.Стресът е основен рисков фактор за нарушения в психичното и физическото здраве. Установено е, че в много голяма част от случаите артритът, заболяванията на сърдечно-съдовата, храносмилателната и дихателната система, ракът и депресията се дължат на стреса. По принцип човешкият организъм може да се справи до известна степен със стреса, при определени обстоятелства той дори е полезен. Превръща се в проблем, когато хората не му обръщат внимание и "пришпорват" нервната си система, без да спрат, за да си поемат дъх.
Тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес и да се избегне тоталния срив. В такива случаи се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата и общуване с близките.
Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рискът е много по-голям за бедните, бездомните, безработните, хората с ниско образование, жертвите на насилие, емигрантите и незаконно пребиваващите, малцинствата, децата и юношите, жените, с които е злоупотребявано, и възрастните, грижата, за които е занемарена.
