Природната забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 км от Кърджали, близо до асфалтиран път. Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие.

Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 м. Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години. През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море.

В резултат на чести вулкански взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”.

От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове - бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Сред тях има прослойки и от други скали - варовици, конгломерати и други.

Различният минерален състав на скалите определя тяхната различна здравина, а това е важно условие за моделирането на фантастичните фигури на пирамидите.

Има ограничено значение от гледна точка на опазването на биологичното разнообразие. Посещението й не представлява никаква трудност през всички сезони.
Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото.

Местен момък залюбил девойка от съседно село. Само сините и очи светели на забуленото и лице, което никой не бил виждал. Залинял момъкът за прекрасните очи на девойката.

Тогава баща му отишъл в селото и успял да я откупи за гърне пълно с жълтици. Вдигнала се голяма сватба и шествието с момата тръгнало за Зимзелен. Изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката. От красотата и свекърът занемял. Нечестиви мисли минали през главата му. Тогава се случило нещо страшно.

Цялата сватба за миг се вкаменила. Останал само младоженеца, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката му останала жива единствено малката локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и днес.