Днес се отбелязва Световният ден на водата. Той е обявен с решение на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия през 1993 г. Резолюцията отчита, че в наши дни важността на водните ресурси не се оценява достатъчно. В резултат на това все повече страни изпитват остър дефицит на вода. Апелира се за осъзнаване на връзките, които съществуват между икономическото развитие на света, отделните страни и опазването на природните екосистеми, за отношение към водата като икономическо благо и за по-голямо участие на обществеността при подготовката на програмите за управление на водните ресурси.
„Вода за градовете: отговор на предизвикателствата в градовете" е темата на Световния ден на водата през 2011 г. Целта е да се фокусира вниманието на международната общественост върху въздействието, което нарастването на населението в градовете, индустриализацията и несигурността, причинена от изменението на климата, конфликтите и природните бедствия, оказват върху градските водни системи. Днес по-голямата част (3,3 милиарда души) от населението на Земята живее в градове, като площите, заемани от градовете продължават да растат. Увеличението на градското население е по-бързо от възможностите за адаптиране на инфраструктурата. В тази връзка и ключовите въпроси, свързани с Деня на водата, фокусират общественото внимание върху теми като нарастващата потребност от вода за градовете и канализация; увеличаване на замърсяването от битови и промишлени отпадъци; изменението на климата и неговите непредвидени рискове и предизвикателства; свръхексплоатация на наличните водни ресурси; по-добро фокусиране върху бедното градско население.
В контекста на заявената загриженост към безценния природен ресурс - водата, добре е да се припомни ролята на Национален парк Централен Балкан като източник на чиста и безопасна питейна вода. Билото на Стара планина представлява главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборни басейн. На север - към Дунав и Черно море, тръгват реките Вит, Осъм и Росица, на юг - към Егейско море, се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Дълбокият карст регулира подземното подхранване на реките, а съхранените в защитената територия обширни стари гори допринасят за водозадържането. Площите на водосборните басейни на реките от Черноморския и Беломорския водосборни басейни в територията на Парка са съответно 352 кв. км и 343,4 кв. км. Средногодишният обем на водата, формираща се в територията на Централен Балкан, е 460 млн. куб. м. В сухи години тя спада до 290 млн. куб. м, а в средно влажни години се повишава до 530 млн. куб. м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.
Басейните на реките, разположени високо по южния склон на парка, са малки и стръмни и с голям воден отток. На много места някои от реките образуват високи прагове и живописни водопади (пръскала). Райското пръскало е най-високото на Балканския полуостров. Водите му скачат от 1 600 м н. в., спускат се шеметно близо 125 м и се разбиват в подножието на Райските скали, северно хижа „Рай". Сред известните водопади са още и Карловското пръскало, Сувачарското пръскало, Кадемлийското пръскало, Видимско пръскало, Бабското пръскало и др.
Хората край парка са дълбоко свързани с природните му богатства и сред тях - с водата. "Вода тича по бели камъни" в бита, в народните песни и приказките.
Човешкият живот минава край нея - река търсят преселниците, вода завърта тежкия мелничен камък, пак тя движи чарковете, моми и момци се залюбват на извора. Водениците, тепавиците, валявиците, водните стругове не навсякъде са само спомен. И там, където предприемчивия дух ги е превърнал в атракция, те пазят своята сила - да ни връщат към началото, когато зависимостта ни от водата е била определяща в избора на дом и на занаят. Днес, тази зависимост все по-силно напомня за себе си. И предупреждава: Природата няма да остане дълго заложник на човешката недалновидност.
