1/6 от гражданите искали да се махне часовниковата кула на площад "Първи май 1876". В специална пубилкация, посветена на темата вестник "100 вести" отбелязва, че това се е случило в края на 30-те години на миналия век, когато кмет бил Стою Андрейчев. Габровските вестници Известия, Възход и Родолюбие се включват активно в емоционалното обществено обсъждане ЗА и ПРОТИВ Часовниковата кула.
През 1936 г. в града възниква движение, което настоява за събарянето на кулата. Израз на това искане е публикация в габровския вестник "Известия", подписана от Петко Гачев.
"В името на украсяването и напълно подновяването на нашия град Габрово, напоследък между гражданите на последния се създаде едно голямо брожение и желание за събарянето на градския часовник... Известно е на всички, че когато човек минава през главната улица на града ул. "Радецка" ще му направи едно голямо, но същевременно лошо впечатление стърченето на градския часовник, който до известна степен загрозява самия пазарен площад...“
Часовникът има и защитници.
Вестник "Възход", брой 17 от 21 ноемврий т. г. (1936):
"Градският часовник е архитектурна ценност, защото той ни говори и ще говори във вековете за българския архитектурен стил на кулитечасовници. Той е рядка ценност и на нашето ковашко-железарско съсловие. Целият му механизъм е кован от наследниците на Рачо Ковача в непрогледни за нази робски години и ясно показва, че нашия ковач-железар от преди 100 години е бил голям творец.
Ковашко-железарските работи са паметник на това съсловие, а целия часовник е израз на българската строителна култура от преди два века. Градският часовник е свидетел на всички героични борби на габровци за правда и свобода от преди две столетия насам. Той целия е ням свидетел на голямата тъга на незнайния майстор, който е изковал и поставил полумесеца на върха на кулата вместо кръста. От два века насам часовникът на никого не е пречил. Така както никому не е пречила наклонената кула в Пиза – Италия, кула не по-хубава от нашия часовник, която под тежестта на вековете се е наклонила, но кула, която ревниво се пази и която е, и ще бъде голяма забележителност за този град.
Да се събаря е лесно. Но защо ли се рови майката-земя в Преслав, Патлейна, Абоба, Мадара и др. Кому са потребни изравяните камъни и довари там? Кому са потребни и не пречат ли на несебърските (месемврийските) граждани срутените покриви и довари на византийските църкви – до преди само няколко години яхъри за коне и отходни места.
Защо ли тези ценности се ревниво пазят и търсят от държавата? Защо ли несебърските развалини привлякоха вниманието на знаменити учени миналата година? Тия развалини се пазят, тия довари и камъни се изравят из земята, защото чрез тях говори тъмното минало на нашата родна земя. Доста се събори от старото Габрово. Оставете барем малкото, което е останало. Не рушете часовника! Той никому не пречи, никого не грози, никого не засрамва! Оставете го такъв, какъвто е сега! Оставете го да говори на грядующите поколения за началото на българската нова строителна култура. Не рушете часовника!"
