150 години от рождението на създателя на първата машиностроителна фабрика с леярна в Габрово
Иван Недков (1868–1936 г.) е също така изобретател, преподавател в техническото училище „Д-р Василиади” и дарител
Машинна фабрика и железолеярна „Иван Недков" ААД – Габрово през 1912 г. със собствениците и персонала
/
Регионален исторически музей Габрово
Иван Недков (1868–1936 г.) е също така изобретател, преподавател в техническото училище „Д-р Василиади” и дарител
Създателят на първата машинна железолеярна фабрика в Габрово, Иван Недков, завършва Техническото училище при флота в Русе. Работи три години в Дунавската флотилия, а до 1892 г. в Арсенала към нея. След завършване на техническото училище, той сам проектира и изработва действащ модел на парна машина. Моделът е изложен впоследствие като единствена българска машина на първото Пловдивско изложение през 1892 г., където Недков извършва демонстрации с него пред посетителите. Като уникален експонат, парната машина е наградена с медал, който и досега съхраняват наследниците на Недков. По-късно, тя служи за учебно пособие при Машинното училище във Варна. Днес се съхранява във Военноморския музей в града.
През 1892 г. Иван Недков пристига в Габрово и постъпва като механик във вълнено-текстилната фабрика на Иван Калпазанов. Виждайки любовта му към техниката и способността му да конструира, той изпраща Недков да специализира в Кемниц – Германия, където се произвеждат текстилни машини, закупувани и от индустриалците в Габрово. Завръща се през 1905 г. и заради придобитите знания и опит в чужбина, Министерството на просвещението му възлага да поднови и уреди дейността на Механотехническото училище „Д-р Н. Василиади", което от известно време бездейства. Недков се залавя да събира ученици, извършва ремонти. След много усилия училището продължава нормалната си работа.
През 1906 г., в съдружие с вълненотекстилна фабрика „Александър" АД е основана железарска работилница с леярна Събирателно дружество (СД) „Иван Недков и сие" с първоначален капитал 20 000 лв. Съдружник е Иван Пецов, обществен деятел, адвокат, многократно избиран за народен представител. Целта на работилницата е да задоволява нуждите на фабриката от части за текстилните й машини.
netinfo
През 1908 г. капиталът на дружеството се увеличава на 100 000 лв., което е една крупна за времето си сума. С увеличаване нуждите на габровската индустрия от машини и части, през 1911 г. Събирателното дружество прераства в Анонимно акционерно дружество Машинна фабрика и железолеярна „Иван Недков". През 1912 г. основният капитал е 250 000 лв. разпределен в акции по 500 лв. Фабриката представлява машинно-железолеярно предприятие с пет напълно обзаведени отделения: леярно, ковашко, шлосерско, стругарско и пресово, с около шестдесет броя модерни за времето си машини и съоръжения. Отначало там работят 14 работници, впоследствие, с нарастване на производството, през 1912 г. вече са 63. В нея са конструирани и изработени част от собствените машини, трансмисионните и барабанни инсталации на повечето кожарски фабрики в Габрово, на Държавното кожарско училище в Ловеч, машини и части за текстилните фабрики в града.
Производството е изключително разнообразно: отливки на всички видове чугунени части до четири тона, стълбове за осветление, тръби и части за канализация, парни котли, въжени и зъбни колела до 4 метра диаметър, всички видове и големина кожарски машини, преси, ротационни помпи, вентилатори, маслобойни инсталации, тръби за турбини и водопроводи, всички видове пресовани изделия и много други. По време на Първата световна война фабриката произвежда корпусите на бомбите „одринки" за българската армия.
netinfo
От основаването на АД „Иван Недков" директор на предприятието е Иван Недков до 1923 г., когато е заменен от своя по-голям син инж. Симеон Недков. Той е и главен акционер до смъртта си през 1936 г. Под ръководството на инж. Симеон Недков, през 1935 г. е конструиран и произведен първия тъкачен стан за памучни платове. През 60-те години на ХХ в. все още има над 200 едносовалкови механични стана система „Ив. Недков“, работещи в различни текстилни предприятия, наред с тези на „Хартман“, „Рошер“, „Дикенсън“ и др. За съжаление, днес не е запазен образец от габровският стан – всички излизащи от употреба машини и съоръжения са предавани за вторични суровини при „модернизирането“ на текстилната промишленост по времето на социализма.
По-малкият син на Иван Недков - инж. Цветан Недков завършва инженерство в Мюнхен. През 1942 г., той учредява еднолична фирма за производство и търговия на машини, уреди, части и електрически принадлежности в Габрово. Ползва под наем сградите и машините на АД „Иван Недков", което по това време е изпаднало във финансови затруднения. Средният син на Ив. Недков е проф. Никола Недков - лекар, също завършил в Мюнхен, един от най-добрите български специалисти по пластична хирургия.
Фамилията Недкови е с най-високия интелектуален потенциал сред габровските индустриалци. Те правят няколко големи дарения. През 1922 г. във фабриката на Иван Недков е изработен и подарен целият метален парапет към втория етаж на габровската библиотека „Априлов-Палаузов”. Механотехническото училище получава през 1937 г. 5000 лв. от неговите наследници за учредяване на благотворителен фонд „Иван Недков" по повод 6 месеца от смъртта му. Съпругата му дарява на БЧК 1500 лв. за безплатна ученическа трапезария и народна кухня.
Метална фабрика АД „Ив. Недков" е национализирана през 1947 г. На 1 юли 1948 г. тя е обединена с останалите национализирани предприятия за машиностроене в Габрово, които образуват Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) за производство на текстилни машини, електротелфери и резервни части за тях, на неговото днешно местоположение - ул. „Неофит Рилски" 32. През 1980 г., заводът е преобразуван в Научно-производствен комбинат „Текстилмаш" – Габрово.
Днес в Регионален исторически музей-Габрово се съхраняват лични вещи и снимков материал от най-славните дни на семейство Недкови.
netinfo
Автори: Красимира Чолакова – директор, Иван Постомпиров – гл. уредник, РИМ-Габрово
