РИМ Габрово
/
Общ изглед на фабриката през 30-те години на ХХ в.
Навършват се 115 години от създаването на вълненотекстилна фабрика „Надежда“ АД – Габрово. С нея са свързани имената на едни от най-големите габровски индустриалци. Фабриката просъществува до 90-те години ан ХХ век, след което, както много други производствени обекти, от нея остава единствено спомени. За превратната съдба на „Надежда” АД – Габрово разказва Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово.
Реклама на фабриката
На 1 апр. 1904 г. е подписан протокол от Андрея Хр. Момерин (кожар, бивш съдружник на Иван Хаджиберов) и Димитър Хр. Бакалов (собственик на тютюнева фабрика). С него те стават съдружници за построяването на вълненотекстилна фабрика на купената от тях земя в местността „Мирчов вир" (кв. Хаджицонев мост, по десния бряг на р. Паничарка).
Поради липса на достатъчно капитал и понеже тази идея би дала по-добър резултат „ако вземат участие в това предприятие и други лица", те привличат към сдружението и габровските жители: Панайот С. Славчев, Пенчо Семов, Стефан М. Попов и Тотю Пантев. Така се основава „едно акционерно дружество, което се наименува Вълненотекстилно акционерно дружество фабрика „Надежда" с основен капитал 100000 лв. златни, разпределени на 20 акции".
След няколко месеца се оказва, че капиталът е недостатъчен и се увеличава на 145 000 лв., а малко след това - на 150 000 лв. За съдружници са привлечени д-р Ст. Тончев от Ловеч, Метю Христов Чехлар и Стефан Дойнов.
Управителният съвет на фабрика „Надежда“ АД – Габрово – Андрея Момерин, Стефан Дойнов, Христо Метев, Ал. Орозов и др. 15 юни 1924 г.
След година сградата е завършена и фабриката заработва през пролетта на 1905 г. На първо време тук са инсталирани седем германски тъкачни стана, задвижвани от водна турбина 45 к.с. През следващата година е доставена комплект английска камгарна предачница с 696 вретена и всички подготвителни машини. През 1909 г. е направено разширение и са докарани нови станове. През 1913-1914 г. в новоизградена постройка са монтирани апретурни и бояджийски машини. Във фабриката работят 225 работника.
Инсталирана е щрайхгарна предачница със 780 вретена и парна машина от 75 к.с. Фабриката е електрифицирана с помощта на динамо. Освен производствените сгради, още в 1905 г. са построени административна сграда и жилища за работниците.
Фабрика „Надежда" е отдалечена от ж.п. гара Габрово на 7.5 км разстояние и всички суровини и материали - вълна, въглища, машини се превозват с каруци.
През 20-те и 30-те години дружеството се ръководи от Управителен съвет в състав: Александър П. Орозов – розопроизводител от Казанлък, председател; Тотю Пантев, индустриалец от Габрово, подпредседател; членове: Христо Метев, индустриалец от Габрово, Вълю Д. Вълев, търговец от Бургас, д-р Стефан П. Славчев и директор – Васил Ст. Иванов.
През 1925-1934 г. „Иван Хаджиберов“ АД - Габрово изпада в затруднено положение и работи ишлеме за фабрика „Надежда“ и други големи фабрики, изпадайки в зависимост от тях.
Когато габровският индустриалец Пенчо Семов става главен акционер на фабриката, тя започва да работи изключително военни поръчки. Финансовото й състояние е завидно и се развива много добре. То се крепи на финансовата мощ на Пенчо Семов, който през годините на Втората световна война влага в нея значителни средства.
Фабрика „Надежда" представлява едно добре уредено предприятие, комплектувано с необходимите машини за затворен цикъл на производство. Тя е специализирана в изработката на вълнени платове, предимно с вносни материали от Австрия, Англия и пр. Произвеждат се висококачествени платове: дубле, габардин, двоен балтон, шаяци и др.
Реклама
След национализацията на индустрията (23 дек. 1947 г.), фабрика „Надежда" става цех към Вълнено-текстилен комбинат „Г. Генев“ – Габрово. След реституцията, през 90-те години, тя е използвана известно време за производствени цели. По-късно е изоставена и се присъединява към вече несъществуващите стари фабрики в Габрово.
