До 24 февруари в Балчик може да разгледате уникалната експозиция „Калевала-приказката на Финландия”. Тя се състои от 14 дърворезбени пана и е плод на вдъхновението на художника Николай Савов и съпругата му Елена от северната страна. „Калевала” е сборник от около 23 000 стиха финландски фолклор, обединени в 50 руни /песни/ чрез общи теми и герои от Елиас Лонрот. Издадена е за пръв път през 1835 година. В земите на Калева богове, чародеи, герои и простолюдие съжителстват съвсем естествено.
Елена и Николай споделиха с нас плановете си:
Елена: Проектът „Калевала” включва тази изложба, която е началото на поредица от изложби в България. На 28 февруари, който е Ден на Калевала, ще има втора изложба във Варна. Поканени сме в Бургас, вероятно ще се отзовем. През лятото планираме изложба и в София. Декември месец започва турне във Финландия, където имаме две сигурни дати за изложби. Едната е в Коли. Това е едно място, известно като духовното място на Финландия. Там всички известни художници и композитори, са ходили да черпят вдъхновение. И Рьорих е посещавал Коли и познава това място. Другата изложба ще бъде в Юминкеко. Това е селище, посветено на Калевала. Нещо като нашия Етър. Планираме още издаването на книга „Калевала – приказката на Финландия”, която е адаптирано издание на оригинала. Самата книга е издадена през 1835 година. Елиас Льонрот се казва събирачът. Той е лекар и за дипломната си работа тръгва из Финландия да събира приказни предания, свързани с билколечение. Търсейки такива, той попада на редица други предания, легенди и прави Калевала. Много се развълнувахме от превода на Нино Николов – единственият в България. Изключително поетичен, изключително красив. Николай работи своите неща върху този превод. Книгата е малко дългичка, малко сложничка, защото е все пак стих, над 600 страници. Идеята е да я разкажем като приказки. В момента вече е около 130 страници финландски народни приказки. Сега Николай ще направи илюстрациите, защото той видя още много образи.
Николай: Бяхме там един месец по лична покана. Видяхме много неща и когато се завърнахме тук преоткрихме книгата. Тя е била в нашата библиотека през цялото време, но не сме обръщали внимание. След това 4 месеца само с това се занимавах и това ме вълнуваше. Творбите са изработени от борово дърво, защото с него мога да постигна този ефект черно-бяло и са работени без проект. Директно влизам в материала.
Елена: Отваря книгата, чете, спира до един момент и казва: „Това е.” Слиза долу в ателието и цяла нощ прави нещо там. Аз отивам на сутринта и виждам този стих, както са тука изложени – стих и картина, стих и картина. Те действително много си кореспондират.
Николай: Някои нарочно не направих, като първа и последна руна, защото те са дописани от Елиас Льонрот и в тях ми се струва, че има цивилизация, която е по-чужда.
Елена: Например първа руна, това е за създаването на света. Един мит, в който една жена се ражда от водата и става майка на живота и на хората. Действително, когато я прочетеш, ти се струва, че има нещо много викингско, много шведско, а викингската култура не е финландската. Ние така смятаме. Не го чувстваме така. А последна руна, 50-та, като я прочетох си казах – ами това си е Христос и Мария. Марията даже се казва жената, която зачева, ядейки една ягодка и ражда син, който е гонен от всички… Затова той работи по теми, които са възлови по сюжета на книгата.
Коя беше най-голямата провокация?
Николай: На всички съм изпитвал вълнение и провокация.
А това, че бяхте един месец във Финландия помогна ли Ви?
Николай: Да, да, много. Просто виждаш природата, хората. Стараех се да бъда по-пестелив, по-натуралистичен, по-прост в изображенията, в стила, който е илюстративен и по този начин търсех по-широка публика...
Елена и Николай се надяват при новия си престой във Финландия, да се вдъхновят за бъдещи проекти. Той сподели, че ако реализира продажби на някои от паната, това ще го провокира да създаде нови, на които да изобрази останалите сюжети от Калевала, които са го привлекли.
Между българските и финландските приказки има много прилики и те са често срещани в много митологии. Но какви все пак са финландците, попитахме художниците – какви са разликите между нас и тях?
Чуйте цялото интервю с Елена и Николай в звуковия файл.
