Да се махне ли паметната плоча на Цар Борис ІІІ от сградата на община Добричка? Да се издигат ли нови паметници на други герои от близкото и по-далечно минало? Какво е по-добре да има около нас в градската среда, за да ни вдъхновява и какво не бива да има, за да не се подтискаме, ходейки по улиците?
С тези и други въпроси се обърнах към един писател, краевед - Рада Въртунинска и към един художник - Самуил Стоянов. Разговорът бе провокиран именно от нова идея на Георги Топалов, подкрепена от Дружеството на краеведите в Добрич - да се премахне паметната плоча на Цар Борис ІІІ от сградата на община Добричка, както и да се преименува площада там, тъй като монархът нямал заслуга за възвръщането на Южна Добруджа. Предстои това да се обсъжда.
В едно свое стихотворение "поетът на народа" Жак Превер, разказва за една улица в Париж, която от "Люксембургска" била преименувана на името на някакъв герой летец, участвал във войната. И се чудех, завършва стихотворението, "какво търси по дявола този мъртъв пилот / сред толкова смях и цъфтеж и живот". Именно чудейки се не е ли време да спрем да се занимаваме с паметниците на миналото, но и с въпрос какви да са пластиките на бъдещето, разговарях с двамата добричлии.
Как гледате на доста активното напоследък издигане на паметници, организирано от така наречените "инициативни комитети", които събират средства за целта?
Рада Въртунинска: Съществува известен нихилизъм по отношение на паметниците, както и бих казала направо хаос по отношение на изграждането на нови паметници. Наистина се правят инициативни комитети, които имат интересни предложения понякога, както беше с паметника на Кирил и Методий и аз много се радвам, че той беше издигнат на такова място, където всеки идващ в град Добрич би могъл да го види. Има и паметници, които създават едно настроение в града - примерно "Четящият вестник". Но ми се струва, че понякога залитаме прекалено много в тази област - издигането на паметници. Разбирам това отприщване на някои хора към това да възвеличаят, да дадат необходимото уважение към определени личности, както беше с Достоевски и както ще бъде с Отец Павел Атанасов, за който сега се образува нов инициативен комитет, но не бива да пълним града с паметници, защото те загубват по този начин своята истинска стойност и внушение над хората, които минават край тях.
Добре, а кой и как определя колко и къде да бъдат сложени? Не излиза, че всеки, който може да събере примерно 5 000 лева може да си сложи нещо някъде?
Р.В.: Някога работих към Окръжния съвет по култура и към него имаше изградена специална комисия, която се занимаваше с обсъждането, утвърждаването и реализирането на паметниците. Сега инициативните комитети, в които съм, предлагат своя идеен проект в общината - пред кмета г-жа Детелина Николова и главния архитект г-жа Боряна Станчева и оттам нататък решението се взема от тях. Не знам има ли някаква друга комисия към общината и временна или постоянна е тя, но тези хора са присъствали на заседанията, на които сме предлагали проекти. Не съм видяла дали Никола Богданов, който е председател на Дружеството на художниците в града ни, например се включва и изказва мнение за проекта или човека, който ще го реализира.
Нека включим и Самуил в разговора. Кажи ти как гледаш на това, на моменти струва ми се, безразборно поставяне на паметници?
Самуил Стоянов: За мен въпросът е културен, психологически и идеологически, защото самото издигане на паметници не е феномен само за град Добрич, а е нещо характерно, доколкото съм запознат, за повечето постсоциалистически градове, чиито центрове и основни пространства са превърнати в мемориални комплекси. Моето мнение е, че въобще не трябва да бъдат строени паметници, а съществуващите си мисля, че е по-хубаво да бъдат преместени на едно място, което да бъде обособено като мемориална алея или парк.
Става дума за тези от преди 1989 година?
С.С.: Да, но защо не и всички? По принцип паметникът е нещо, което трябва да ни напомня и което ни налага да помним в определена посока, а моята цялостна концепция за градската среда е, че тя трябва да бъде актуална и съобразена с хората, които живеят сега и имат определени естетически потребности или такива трябва да им бъдат възпитани, а не наложени, защото с правила трудно се формира култура.
Така не излиза ли, че след 40 години ще се появят други хора, които няма да харесват твоите неща и ще трябва да се създаде нов мемориален парк за сегашните неща? Това е другият въпрос - трябва ли да се махат паметниците - как, кога?
Р.В.: Помислих си веднага за Ленинградския летний сад, в който има много архитектурни паметници, които не са свързани обаче с определени личности. Ако Вие предлагате да се изгради някакъв мемориален парк, спомням си в градския парк имаше една алея с бюстове на партийни деятели, която след идването на демокрацията бе изместен, доколкото знам, в гробищния парк.
С.С. Да, спомням си я.
Р.В. При последния ми разговор с г-н Радослав Симеонов (уредник на Военното гробище, историк - б.р.) разбрах, че са останали само два - три от тях, което ме навежда на мисълта: Къде са другите? Къде са отишли и защо е трябвало да бъдат разрушени? Кое е водещото в изграждането и в съхраняването на един паметник? Кое определя неговото дълголетие? Дали това е авторът - един Микеланджело, макар да прави Медичите, никой не е посмял да ги свали от площада на фонтаните, един Леонардо да Винчи прави на Сфорца, но никой не го е свалил този паметник - а това са били също някакви сатрапи или за времето си някакви зловещи личности. Би било редно да се съхраняват под опеката на музей, дирекция Култура, съюз на художниците, но ако имат художествена стойност, ако не - нека тогава всеки паметник да бъде сложен на гроба на даден деец, комунистически или не.
Да, при художествената стойност е безспорно, но като че ли в историческата стойност се прекъсват нещата - особено при най-новата история, за която е спорно и никой не се произнася окончателно. Иначе сигурно и художникът това ще каже - което е хубаво, то само говори за себе си?
С.С. Точно така, но аз знам, че не мога да настоявам, а и едва ли някога ще се направи такъв мемориален комплекс, за какъвто говоря, макар че в тоя случай биха могли да се запазят и грозните паметници и тези на негативните личности. Идеята ми е, защо изобщо трябва да правим някаква скулптура, изображение, на което трябва да се покланяме - ние, децата, учениците, бъдещите поколения?! По-скоро трябва да бъде някаква скулптура, посветена на еди-кой си или еди-кое си събитие отколкото някакъв идол или идоложертвеник, както са си издигали навремето.
Тоест да се търсят по-символни решения, решения в пластики - симбиоза между произведение на изкуството радост за окото и памет за някого и нещо?
С.С. Ами да, много по-добре е. Защото досега ги правят само за да минават манифестациите пред тях - затова беше сложен и Кирил и Методий там - да поднасяме цветя и да се покланяме.
Научавам, че краеведите в Добрич, те си имат дружество, искат да бъде сменено името на площада Цар Борис ІІІ, както и да бъде премахната паметната му плоча, която е на сградата на община Добричка?
Р.В. Това предложение беше направено от Георги Топалов. На събранието не присъстваха всички от дружеството. Причината, която се изтъква е, че монархът нямал никакви заслуги за освобождението на Добруджа. Тъй като ние се поддаваме лесно на манипулации, всеки от нас беше готов да се съгласи с това и с аргументите. Почти всички, включително и аз, се подписахме под този меморандум, който по-нататък ще бъде внесен в комисия в общината и дори в областна управа, предложихме, защото това е проблем от национален характер. А аз много искам да повдигна една дискусия дали трябва тутакси да се отричаме от нещо и да започваме нещо ново. Защото това е признак на отношение към държавата и историята ни.
С.С. Трябва да се оставят такива неща. Аз не съм запознат исторически, но чисто естетически не ме дразни тая плоча. А някои неща бяха възстановени по много неприятен начин - например фонтана пред галерията. С този ремонт му се развали цялостното излъчване и замисъла, с който е бил направен някога.
Той е плод на авторско решение за целия площад Демокрация на Божидар Йонов и Янко Бонев. Имаш предвид тези нови плочки ли?
С.С. Да, тоя гранитогрес със златния бронз, с който беше допълнен, това е съвсем различно - той беше бетонен. Това е нещо старо, което се подобри уж, но зле. Аз си казах мнението - няма смисъл да има паметници в градската среда на град, който е по-добре да се развива като съвременен, а колкото до останки от социализма, то така или иначе целият център на Добрич е направо ударен от социалистическо строителство, от сгради, които се направиха тогава, когато трябваше корпусът да минава... Това е непоправимо. Трябва да се създава среда за живеене, а не някакви обекти, които се посещават веднъж годишно, когато се чества паметника или личността.
Повече "четящи вестник"? Повече пластики, отколкото паметници, да обобщим.
С.С. Именно.
Чуйте в звука финала на разговора с класацията на Рада Въртунинска и Самуил Стоянов за най-приятно и най-грозно място в Добрич, както и мнението им за изрязаните дървета в градския парк.
