Окръжен съд - Добрич отхвърли предявения от Мюсюлманското изповедание София срещу община град Добрич иск за установяване на право на собственост и предаване владението на недвижим имот в Добрич, информират от съда. Имотът е част от ОУ „Христо Смирненски" със застроена площ от 630 кв.м, както и терен, в който е построена - с площ 4 782 кв.м.
Делото е със значителен обществен интерес, тъй като засяга сградата на едно от ней-старите училища в града, а искът е на значителна материална стойност. Окръжен съд - Добрич не възприе посочената от Мюсюлманското изповедание цена на иска от 159 751 лева и служебно я увеличи на 348 418 лева.
Магистратите установиха, че претенцията е предявена от религиозна институция на основание на Закона за вероизповеданията, но намират, че Мюсюлманско изповедание не е доказало съществуването на Добричка мюсюлманска вероизповедна община в периода след Освобождението на България през 1878 г., както и наличието на правоприемство между тази вероизповедна община и него. Пресцентърът уточнява, че една от целите на предложения проект за изменение на Закона за вероизповеданията е да промени този ред за установяване на правоприемство при религиозните институции, като се избегне задължителната сега искова процедура.
Вторият аргумент на Окръжен съд - Добрич да отхвърли иска е принадлежността на правото на собственост към 1960 г. и към влизане в сила на реституционния закон. Ищецът претендира, че е владял имота след Освобождението на България до 1960 г. Липсват документи за периода до 1941 г., включително когато територията на Добрич е в границите на румънската държава. От събраните по делото писмени и устни доказателства, съдът прави извод, че турската общност е организирала вероучение и образование на родния език на своите членове, като е създала и поддържала частно турско училище като образователна институция, но не е придобила собствеността на сградата, в която е провеждан образователен процес.
В приложения по делото Списък на недвижими имоти на Мюсюлманската изповедна община Добрич, изпратен от Толбухинското мюфтийство до Главния мюфтия през 1954 г., не е посочено, че тя притежава процесния имот.
Окръжен съд - Добрич отхвърля третия аргумент на ищеца за придобиване по изтекла давност, защото след Освобождението на България през 1878 г. процесните имоти са със статут на държавна собственост, както и на четвърто място отхвърля доводите на Мюсюлманското изповедание, че имотът им бил отнет незаконно през 1960 година.
По отношение на правото на собственост към момента на влизане в сила на реституционния закон, съдебният състав коментира, че след като не се спори, че от 1960 г. въпросният имот винаги е обслужвал ОУ „Христо Смирненски", то безспорно собствеността на общината по разпореждане на закона е публична, а реституцията не засяга публичната държавна и общинска собственост, защото тя обслужва определени обществени интереси и е защитена от Конституцията.
При решаване на спора, съдът е обсъдил 4 международни договори, по които България е страна: Букурещкия договор между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция от 1913 г., „Съглашение, подписано в Цариград между Турското правителство, от една страна и Българското - от друга, на 6/19 април 1909 г. в изпълнение на руско-турския протокол, подписан ad refendum в С. Петербург на 03.04.1909 г. Утвърдено на 13 януари 1910 г. Публикувано в „Държавен вестник", бл. 13 от 1910 г.", Крайовската спогодба от 1940 г. и Спогодба върху начините за опразване и прехвърляне на територията от 1940 г.
Съдът е разгледал 9 отменени закона, 7 от тях на Царство България от 1879 г., а 2 на Народна република България. Взети са предвид румънския Закон за уреждане на Нова Добруджа и Румънски граждански закон. Съдът се е позовал на 6 действащи в момента закона, на 3 решения на Конституционния съд и на 6 задължителни за съдилищата в страната решения на Върховния касационен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен срок от връчването му на страните.
