В Деня на Добрич, 25 септември, от 11.30 ч., в Художествена галерия – Добрич се открива изложба на Никола Кожухаров /1892-1971/. Живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор, педагог, със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.
Изложбата включва 55 живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от галерията в Казанлък. В експозицията са включени творби от различни периоди. Могат да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към Клетниците, Тримата мускетари др. Както и емблематичните му живописни творби на историческа тема: Ивайло пред стените на Търновград, Иванко убива цар Асен, Залавянето на Васил Левски, Левски пред съда и др. Изложбата ще продължи един месец.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров. С Димитър Гюдженов специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство. Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.
През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори". В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.
След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.
От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова. В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.
За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.
Художникът умира на 1 юни 1971 г. в София.
/По материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора/
Изложбата включва 55 живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от галерията в Казанлък. В експозицията са включени творби от различни периоди. Могат да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към Клетниците, Тримата мускетари др. Както и емблематичните му живописни творби на историческа тема: Ивайло пред стените на Търновград, Иванко убива цар Асен, Залавянето на Васил Левски, Левски пред съда и др. Изложбата ще продължи един месец.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров. С Димитър Гюдженов специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство. Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.
През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори". В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.
След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.
От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова. В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.
За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.
Художникът умира на 1 юни 1971 г. в София.
/По материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора/
