Стадо от 10 хиляди дойни крави планира да създаде агробизнесменът на България за 2016 г. Недко Митев от добричкото село Овчарово. В студиото на Дарик Добрич той разказа за изминатия път от арендуването на земя до създаването на модерно животновъдство и млекопреработвателно предприятие.
В момента в стопанството на арендатора се отглеждат 7 000 крави, от които дойните са 3 200. На денонощие се произвеждат 100 тона мляко при трикратно доене на животните. За 11 минути се доят по 40 крави във всеки един от трите каросели, разположени в трите животновъдни обекта, информира Митев. Той обясни още, че половината от произведеното на денонощие мляко се използва за производство на млечни продукти, собствена марка, с гарантирано качество, а останалото количество се продава на клиентите, които имат мандри, но нямат животни.
„Не е тайна, че на пазара има всичко друго, но не и млечни продукти, произведени от мляко. Боли ме, че това се случва, но явно е заради големи финансови интереси. Ние не правим компромиси с качеството на нашите продукти. Имаме наети търговски обекти в цялата страна, където ще бъдат разположени нашите фирмени магазини и където ще се продава само нашата стока” – подчерта агробизнесменът.
Около 300 души са заетите в неговия бизнес. Освен животновъдство, Недко Митев развива и успешно растениевъдство, арендува около 60 хиляди дка земя, от които 20 хил.дка собствена в землището на селата Овчарово, Сваобода, Добрево, Ломница и Сливенци. Обработва земя и в Силистренска област, откъдето е неговата съпруга. Притежава и модерен завод за биогаз. Два пъти е носител на званието „Агробизнесмен на България”, присъдено от в-к „Български фермер” – през 1999 г. и през 2016 г.
Агробизнесменът е категоричен, че държавата не пречи на земеделието. „Този отрасъл е облагодетелстван от държавата, през годините в него се наляха много пари. Ако всеки може да си направи добре сметката, от него зависи да има успешен бизнес. Държава дава пари, зависи кой как ги взема и как ги употребява” – твърди Митев.
Той споделя още, че никога не е използвал средства по европейски проекти и програми, за да финансира проектите си, а работи изцяло с банкови кредити. „Това не е било нито по-лесно,нито по-разумно от моя страна, но когато стана популярно финансирането по програмите, аз вече имах машини” – връща лентата назад бизнесменът. И разказва:
„Работя от 1972 г. в родното си село, вече 44 години, двадесет от тях – в ТКЗС, а през останалите се занимавам с частно земеделие. Баща ми беше оземлен с 25 дка земя през 1947 г., родителите ми никога не са били едри земеделци, а нормални добруджански селяни, дребни стопани. Баща ми беше занаятчия и не се занивамаше със земеделие. Аз съм завършил селскостопански техникум, а след това ВСИ „Васил Коларов” в Пловдив, след което бях разпределен като агроном в родното си село. С демократичните промени пред очите ни се разпадна едно голямо и работещо стопанство, което после трябваше да сглобяваме наново. Набързо стана ясно, че замеделието не може да бъде примитивно и че дребното земеделие няма бъдеще.
Започнах да арендувам земя, засявах я с традиционните житни култури – есенници и пролетници, използвах класическо сеитбообръщение, агротехника на високо ниво, борба с плевелите по механичен начин – и досега продължаваме да се придържаме към него. През 1995 г. купихме юници от ДЗИ - Ген.Тошево, заплодихме ги и направихме малко стадо, което с течение на годините се разрастна към 700 животни. По-късно сменихме породата и взехме чистопородни животни. През 1998 г. посетих Израел, където видях по-интересна технология, техника, модерен софтуер и управление на животновъдството. Купих малка зала, която монтирахме в Овчарово и привнесохме израелския опит. През 2010 г. сменихме технологиите и породите - построихме нови обори по немски проекти, внесохме 900 заплодени юници от Холандия от елитната порода холщайн фризийска, всяка от която струваше по 2 000 евро. Оборудвахме голяма доилна зала и започнахме да работим по нов начин.
Винаги съм смятал, че в едно стопанство освен със земята, човек трябва да се занимава и с животновъдство. Даже и да продаваш цялото количество зърно, има отпадъчни продукти, съпътстващи растителни отпадъци, които могат да се използват, а има и достатъчно време, защото растениевъдството е сезонна работа.
Вече има теория, че най-голямата грешка е да затвориш цикъла, тъй като във всички моменти си зависим от конюнктурата, от пазара. Има известна истина в това нещо, но ако човек разсъждава стопански, ще види, че има повече от една опорна точка – земеделието не е на куц крак. Животновъдството е много труден отрасъл, но дава и по-различни възможности и предимства от растениевъдството. Мащабите всеки ги определя сам. Моето мнение е, че бизнесът трябва да е мощна стопанска единица, за да не я духа вятърът непрекъснато. Ако има изградена солидна база, ще има солидни предпоставки за наемане на сериозни хора със сериозно заплащане, ще има възможност и за възпроизводство. Голямото стопанство има повече резерви да оцелява в период на кризи, на него се гледа по-сериозно и до голяма степен доверието, което буди, му дава възможност да ползва сериозни банкови кредити, за да се финансират големи инвестиции” – коментира агробизнесменът.
Той е категоричен, че на никого няма да подари бизнеса си. „Тези, които са край мене трябва да си отварят очите на четири и да посягат да вземат бизнеса. Трябва борба за оцеляване и развитие. Подаръци на мен никой не е правил и аз няма да правя. Не съм по мечтите, по реалните неща съм. Радвам се, че близките ми са добре, но богат човек в бедна държава не може да е щастлив” – споделя Митев.
За бъдещето на Добруджа и на земеделието в България обаче е спокоен. Защото според него „Добруджа е свята земя. Тук са се раждали и живели работни хора, които са разчитали само на двете си ръце. Те ще останат свързани със земята. Идва младо поколение от грамотни, амбициозни хора, които правят модерно земеделие и те ще възродят Добруджа”.
