Пиер е зелен. Умен и красив
96052
Пиер е зелен. Умен и красив
Пиер е зелен. Пиер гордо се числи към оная каста на българското общество, която един бивш президент нарече „умните и красивите“. Пиер трябваше да се казва Петър, но майка му, ужасена от обикновената (според нея) фамилия на съпруги си Иванов, успя с триста зора и потоци от сълзи да го уговори да префасонират профанското Петър в Пиер. Това беше отзвук от нейните страдания по едноименния герой от „Ана Каренина“. Нашият Пиер, както казахме, е зелен. Той смело поства по 12 пъти на ден статуси във Фейсбук, громящи „ония селяни от Банско“ и милее за дивата природа на красивата планина.
Пиер никога не е ходил в Пирин. Отказа и да се включи в малкото шествие в неговия град против промяната в плана за управление, защото му е ясно, че няколкото десетки участници няма да постигнат нищо. Друго си беше, когато като студент, преди време, в битието си на „умен и красив“ се дереше по жълтите павета на столицата срещу модела „Кой?“ И тогава не му беше напълно ясно какво искат дошлите на протестите ей така, от душа и според съвестта си, а не като него – срещу 40 лева на бройка демонстрация. Яд го е, че тези, дето му даваха тези пари, сега са се уредили тук-там в някоя фондация, а той трябва да живее при чукундурите в родния си град.
Когато стана ясно, че срещу мощното обгазяване и нефтените миазми над въздуха в родния му град също има шествие, Пиер обяви във Фейсбук, че „10 майки с колички и други откачалници с кречетала и свирки няма да постигнат нищо“, а когато видя във вечерните новинарски емисии, че точно така е станало, изпита огромна гордост и удовлетворение, че не е излязъл на улицата, за да се изложи като неудачник, когото камерите са заснели, без никакъв ефект от гражданската му позиция. Няколкото десетки интернет приятели, които го обругаха, че е опортюнист, той изтри от листата си и ги блокира, с разбиващия пост „С глупаци не споря!“
Пиер участва активно във всякакви петиции по интернет не от убеждение, а като ехо от бившата му деятелност на „умен и красив“. Засега той покрива този термин, защото е все още под тридесет години и домашната ракия и двете кутии цигари на ден все още не са оставили трайната си и незаобиколима диря върху неговата снага и физиономия. За цигарите Пиер не дава пари, защото не ги печели. Получава ги от майка и тате, които все още работят, носят и месят, да живей, живей трудът! Мечтае да избяга „от тази скапана държава, осъдена завинаги на комунизъм, в която нищо и никога няма да се промени.“
Пиер мрази повечето си сънародници и съграждани, защото мислят елементарно, гледат да се борят с живота по някакъв начин, протестират без пари и не споделят неговите възвишени идеали на интелектуалец и зелен.
И на умен, и красив.
Пиер никога не е ходил в Пирин. Отказа и да се включи в малкото шествие в неговия град против промяната в плана за управление, защото му е ясно, че няколкото десетки участници няма да постигнат нищо. Друго си беше, когато като студент, преди време, в битието си на „умен и красив“ се дереше по жълтите павета на столицата срещу модела „Кой?“ И тогава не му беше напълно ясно какво искат дошлите на протестите ей така, от душа и според съвестта си, а не като него – срещу 40 лева на бройка демонстрация. Яд го е, че тези, дето му даваха тези пари, сега са се уредили тук-там в някоя фондация, а той трябва да живее при чукундурите в родния си град.
Когато стана ясно, че срещу мощното обгазяване и нефтените миазми над въздуха в родния му град също има шествие, Пиер обяви във Фейсбук, че „10 майки с колички и други откачалници с кречетала и свирки няма да постигнат нищо“, а когато видя във вечерните новинарски емисии, че точно така е станало, изпита огромна гордост и удовлетворение, че не е излязъл на улицата, за да се изложи като неудачник, когото камерите са заснели, без никакъв ефект от гражданската му позиция. Няколкото десетки интернет приятели, които го обругаха, че е опортюнист, той изтри от листата си и ги блокира, с разбиващия пост „С глупаци не споря!“
Пиер участва активно във всякакви петиции по интернет не от убеждение, а като ехо от бившата му деятелност на „умен и красив“. Засега той покрива този термин, защото е все още под тридесет години и домашната ракия и двете кутии цигари на ден все още не са оставили трайната си и незаобиколима диря върху неговата снага и физиономия. За цигарите Пиер не дава пари, защото не ги печели. Получава ги от майка и тате, които все още работят, носят и месят, да живей, живей трудът! Мечтае да избяга „от тази скапана държава, осъдена завинаги на комунизъм, в която нищо и никога няма да се промени.“
Пиер мрази повечето си сънародници и съграждани, защото мислят елементарно, гледат да се борят с живота по някакъв начин, протестират без пари и не споделят неговите възвишени идеали на интелектуалец и зелен.
И на умен, и красив.
