Вторият ден от страстната седмица се свързва, според писанията с изобличаването на иудейските началници и поученията на Господа в храма.
На Велики вторник Исус говори за пожертвованието на бедната вдовица, държи реч пред елините и иудеите, разказва притчата за талантите и дава пророчества за Иерусалим и за Второто пришествие в Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38.
В този ден от земния си път Иисус Христос дава последни наставления.
"Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците", са думите на Христос, в евангилието на Матей, в Светото писание. Господ дава ясно указание в Писанията, че именно чрез любовта към Бога, хората могат да се приемат едни други, да се обичат и да си прощават. Стремежът към приближаване към Бога води до познание, мир и израстване.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва притчата за девиците, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня, че хората трябва да бъдат бдителни, защото злото е измамливо и лесно човек може да се препъне и да падне в него. Той насочва вниманието върху действията на ума и тялото. Всеки може да сгреши, но покаянието, чрез молитва, очиства от греховете. Той им дава посланието да не обичат повече човешката слава, отколкото Божията. Да не се радват на временните неща, които днес ги има, а утре - не.
„А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Онзи, Който Ме е пратил; и който вижда Мене, вижда Онзи, Който Ме е пратил. Аз светлина дойдох в света, защото всеки вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света".
