И настъпи последният седмоднев от месеца март. Тогаз излезе на агората Онзи, Що Сам Си Сади Картофите и рече им на хората, че подземният път в престолния град щял да бъде готов с два месеца по-рано. Средният българин чу това и радостно си премести картофите от единия крачол в другия.
В града Кривец тихо се спомина боляринът Мишо, що зовяха го людете Бирата, ама се вдигна врява и безумство и костите му ровеха разни хора нечестиво, тъй кончината му стана вест голяма и се разнесе по цялото картофено кралство.
Тогаз чу се, че боляринът Симеон от рода на Дянковилите посякъл немилостиво цял един фонд земеделчески и нови хора посял в него.
А в богоугодния град Бургас един нотабил раздаде картофи на хората и близалки им даде и обеща да им даде и други работи, ама да му помогнели да им помогне на изборите.
Тъй заради доброто си сърце пък един съдник магистрат беше хванат да продава благочестиво един имот, който не бил негов, а на майка му, ама не бил и на майка му, ами на други хора, ама те хич даже не знаели, че били продали тоз имот на майка му на съдника и той не знаел това, един вид самият той бил измамен и хората си казаха, че и него невинен ще изкарат след има-няма два месеца.
Тогаз внезапно чу се кикот, писък и разнесе се миризма зловонна, а пък ято изгладнели щъркели изяде антената на един джип, и тогава появиха се двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, пък започна се грозна вакханалия и всичко по дяволите отиде.
Първата песен пак беше поверена на варненската вълчица Стефифешън, която изгуби контрол с кавър версия на песента Мирова „Губя контрол”.
След малко слушателят Ники заклейми водещите като автори на единственото радиопредаване, което раздвижва перисталтиката.
В рубриката „Масов делириум” беше обърнато внимание на мнението на неизвестен слушател, подписал се като „слушател”, който наричаше двамата водещи „безумни”, а предаването им „простотия”. Юродивите възприеха тез попържни с кикот, хохот, похот и грохот, гаче ли слова най-елейни им бяха отправени.
Последваха други безмислени и недъгави музикални инвалиди, които крещяха и ревяха в ефир. Най-гъгнещ между тях отново беше карнобатският бард Бойчо. Самородният талант предизвика нагъване на феродото у няколко десетки таксиметрови коли, които бяха на шведска вълна.
Така се стигна до основната тема на предаването „Може ли все още някой политик да излъже българите? Кой? Дайте пример!”
По този повод се обади един слушател, за да прочете МАНИФЕСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД КЪМ АМЕРИКАНСКИЯ НАРОД, който гласеше следното:
„Наближава 2012 година! Елате в България, тук ние сме с 20 години назад”
Водещите вместо да го порицаят патриотично, започнаха да де се хилят нихилистично, да се гаврят с вътрешноикономическото положение и да викат „браво и ашколсун”
По този повод от дружеството на ефрейторите от запаса поискаха с подписка тия двамата немедленно да бъдат взети в запас.
След това думата отново взе слушателят Ники, за да обясни, че Карнобат е българският Кеймбридж.
Последва го нов слушател, който поясни, че политиците пак ще излъжат пенсионерите, защото българските пенсионери са най-уязвимите и лесно лъганите хора у нас.
След него Радо Русев призна, че вече не вярва на пожарникарите. После кой-знае защо, човекът разкритикува управляващите, че обещали държавата да върви напред, ама тя вървяла назад. И ядно тръсна, че Максимовсон не е прав с призивите си никой на никого да не вярва, а да се залавя яко за работа на някоко места. „Няма как да ти пречи некадърно управление и ти да работиш успешно”, отсече Русев.
Изобщо, основният извод от обажданията беше, че двамата псевдошведи лъжат, колумпират и досаждат на всичките си 13 слушатели, като се опитват да им насадят своето неособено умно мнение.
Лека-полека се достигна до поетическата рубрика на „Шведска маса”, в която за пореден път културтрегерите Калудовсон и Максимовсон дадоха трибуна на смъртоносният странджански поет от село Калово бай Желязко Стамов. Този път от неговата стихосбирка в ефир изтече стихотворението „Пенсионер” от цикъла „Пенсионерска съдба”. Ето го в оригинал:
ПЕНСИОНЕР
Пенсията вземам, в магазина влизам,
гледам, смятам, какво да закупя.
Вземам хляб и бързо си излизам,
да не гледам само и се изкушавам!
Като в блока ида,
сметки в тефтер правя,
хладилника отварям,
празен го затварям!
Нищо няма в него,
масло и яйца ще купя,
сирене за попара,
хляб и вода имам!
Пенсията за хляб и вода не стига,
парното е райско,
нито дърва цепиш, нито въглища внасяш,
всички стаи топло.
Лягам си в леглото,
сън не ме хваща,
други ден ще трябва
парно, ток, вода и телефон да плащам!
Заставам на гишето,
уплашен и потаен,
чакам само цифрата да каже…
Не, имате грешка!
Изваждам пенсийката,
гледам, смятам, тя не стига.
Прибирам се в блока
и пак сметки смятам!
След противния кикот на двамата водещи по повод творбата байжелязкова, звънна Критик Стоян и нарече своя опонент Суахилииванов „гинко-пружинко” и възнегодува, че не са го поканили да чете свои стихове на откриването на Казиното. После сподели, че като един Яворов е чел свои трудове на скалите в Поморие до морето, заради което попчетата обърнали корем и изплували мъртви на повърхността.
Настъпи и часът на сериала „Непресъхващо лове”. В него сценаристът засили напрежението, като даде в близък план изтрезняването на Стамат и нервната криза на незадоволената Хортензия. Нещо повече, главният герой през цялата серия спа на пода, а главната героиня спа сама. Беше повече от ясно, че някой ще спи с някого, ама не с когото трябва.
Накрая позвъни Райко извадката и препоръча на сценариста да вкара кандидат-кмет или кандидат за президент при Хортензия, при което сценаристът само изсумтя.
Тъй се изниза още една „Шведска маса” с обещание следващата да бъде още по-малоумна. (доколкото въобще това е възможно)
Чуйте тъпест от днес в звуковия файл под стилната снимка
