Близо 300 души се събраха пред сградата на МВР в Бургас на мирен протест в подкрепа на фермерското семейство Димитър Станчев и Ралица Кунева от странджанското село Индже войвода.
През 2021 година Димитър Станчев е обявен за най-добър "Млад фермер на Европа за 2021". Отличието от Брюксел е за успешен затворен цикъл на продукта - пчелен мед от фермата до трапезата в условията на слабо развития регион Странджа и облагородяване на село Индже войвода.
Само две години по-късно Димитър и жена му Ралица Кунева обявиха, че закриват бизнеса си и заедно с четирите си деца обмислят да емигрират от България. Причината - фермата им за пчели е подложена на репресия от страна на държавата с непрекъснати проверки от страна на ДАНС.
Младият фермер се пита - с какво бизнесът му, който развива в затънтено странджанско село, застрашава националната ни сигурност. „Ние сме възмутени! Защо ДАНС ни проверява!?
"С какво ние застрашихме националната сигурност. До момента не са ни казали какво е нередно - точка по точка. Всички проверки бяха инициирани от бургаското подразделение на ДАНС. На втората проверка даже не поискаха да ни представят заповедта. Няма конкретно обвинение до сега. Единствено сме получили шест контролни листа от разплащателна агенция", разказва той.
"За четири от тях ние сме подали възражения и все още нямаме отговори”, заяви Димитър. Той благодари с падане на колене за огромната подкрепа и заяви, че няма да се откаже и ще продължи да развива фермата си.
Според организатора на протеста Христо Бардуков "репресията е за това, че младият фермер не се е отчел, където трябва". Двама кметове от региона също се обявиха в подкрепа на Митко и Ралица.
Това са кметовете на Созопол Тихомир Янакиев, в чиято община се намира селото и кметът на Малко Търново Илиян Янчев, чиято болка е обезлюдяването на Странджа.
Ето какво написаха те на страниците си във Фейсбук:
Кметът на Созопол Тихомир Янакиев:
„Ралица и Митко...работливи хора, добри приятели, нагърбили се с непосилна за средностатистическо българско семейство, задача, да отглеждат четири страхотни хлапета. От запознанството ми с Димитър Станчев бях останал с впечатлението, че денонощието може да продължава и над 30 часа.
От всичките задължения и ангажименти в бизнеса му и семейството се чудех кога му остава време да поспи, а Митака винаги усмихнат ще махне с ръка е ще каже: "Оправяме се, Тишо".
Ралица Кунева, не по-малко трудолюбив и упорит човек, истинска опора на Митко, също винаги с усмивка на лице...Двамата изградиха с много любов и от нищото семейният си бизнес, който беше насочен към земеделието и туризма.
Благодарение на тях китното ни странджанско село Индже войвода живна и стана атрактивно за много хора. Митко с ентусиазъм споделяше какви са плановете му за бъдеще. В погледа му винаги светеше оня плам на младия човек, който безрезервно следва целта си и знае, че тази цел осмисля живота му. Да, осмисля живота му...Така и не разбрах какво накара цялата държавна машина да се стовари като валяк отгоре му и да стъпче тази мечта, да угаси този плам.
Приятели, не знам как ще свърши тази история, знам само, че ако човек е жив и вярва в мечтите си то си струва да се бори за тях и да не се отказва! Да вярва, че има хора, които го подкрепят и да знае, че винаги най-тъмно е в часа преди изгрева!“
Кметът на Малко Търново Илиян Янчев:
„За Странджа казват, че е красива, топла, гостоприемна... За странджанци - че са буйни, горди, с големи сърца и силна любов към родното...От няколко дни не мога да открия начин, чрез който да подтисна вътре в себе си болката и непримиримостта от факта, че едни прекрасни и амбициозни млади хора ще си тръгнат от нашата Странджа с обида и безсилие...Днес, прочитайки тяхната публикация, не мога да замълча сякаш нищо не се е случило, сякаш е все тая...Аз познавам Димитър и Ралица от преди 14 години, когато поставиха началото.
Младо семейство, с малки дечица, с много мечти и хъс за работа и случване! Няма защо да описвам трудния път, по който са минали, за да стигнат до тук. Вие знаете - създадоха от нищото това, което някои и с много не могат...И призове получиха и на българско, и на европейско ниво! Днес обявиха края.На страницата им пише "Затворено за постоянно". И аз, като един кмет, който от години вижда как младите хора, веднъж тръгнали си от малкия град, се връщат много рядко за постоянно, да не кажем никога, искам да мога да направя нещо, с което да помогна, да ги разубедя, да ги спра...да останат!
Но не мога. И искам да попитам: така ли ще привличаме младите, така ли ще ги подкрепяме?! Ако ние, местните, отваряме домовете и сърцата си, държавата и институциите ли ще бъдат пречката да успее някой и да постигне апогея си безнаказано!? Срамота...Да си тръгваме тогава всички...Кой на кого пречи аз не знам, но знам, че борбени хора като тях не биха се отказали толкова лесно...Искрено съжалявам, семейство! Много ви обичам! Оставам ваш приятел и почитател на прекрасните продукти, които, за съжаление, вече не могат да бъдат закупени...“.
Стела Костадинова
Само две години по-късно Димитър и жена му Ралица Кунева обявиха, че закриват бизнеса си и заедно с четирите си деца обмислят да емигрират от България. Причината - фермата им за пчели е подложена на репресия от страна на държавата с непрекъснати проверки от страна на ДАНС.
Младият фермер се пита - с какво бизнесът му, който развива в затънтено странджанско село, застрашава националната ни сигурност. „Ние сме възмутени! Защо ДАНС ни проверява!?
Стела Костадинова
Стела Костадинова
Според организатора на протеста Христо Бардуков "репресията е за това, че младият фермер не се е отчел, където трябва". Двама кметове от региона също се обявиха в подкрепа на Митко и Ралица.
Стела Костадинова
Ето какво написаха те на страниците си във Фейсбук:
Кметът на Созопол Тихомир Янакиев:
„Ралица и Митко...работливи хора, добри приятели, нагърбили се с непосилна за средностатистическо българско семейство, задача, да отглеждат четири страхотни хлапета. От запознанството ми с Димитър Станчев бях останал с впечатлението, че денонощието може да продължава и над 30 часа.
От всичките задължения и ангажименти в бизнеса му и семейството се чудех кога му остава време да поспи, а Митака винаги усмихнат ще махне с ръка е ще каже: "Оправяме се, Тишо".
Ралица Кунева, не по-малко трудолюбив и упорит човек, истинска опора на Митко, също винаги с усмивка на лице...Двамата изградиха с много любов и от нищото семейният си бизнес, който беше насочен към земеделието и туризма.
Благодарение на тях китното ни странджанско село Индже войвода живна и стана атрактивно за много хора. Митко с ентусиазъм споделяше какви са плановете му за бъдеще. В погледа му винаги светеше оня плам на младия човек, който безрезервно следва целта си и знае, че тази цел осмисля живота му. Да, осмисля живота му...Така и не разбрах какво накара цялата държавна машина да се стовари като валяк отгоре му и да стъпче тази мечта, да угаси този плам.
Приятели, не знам как ще свърши тази история, знам само, че ако човек е жив и вярва в мечтите си то си струва да се бори за тях и да не се отказва! Да вярва, че има хора, които го подкрепят и да знае, че винаги най-тъмно е в часа преди изгрева!“
Кметът на Малко Търново Илиян Янчев:
„За Странджа казват, че е красива, топла, гостоприемна... За странджанци - че са буйни, горди, с големи сърца и силна любов към родното...От няколко дни не мога да открия начин, чрез който да подтисна вътре в себе си болката и непримиримостта от факта, че едни прекрасни и амбициозни млади хора ще си тръгнат от нашата Странджа с обида и безсилие...Днес, прочитайки тяхната публикация, не мога да замълча сякаш нищо не се е случило, сякаш е все тая...Аз познавам Димитър и Ралица от преди 14 години, когато поставиха началото.
Младо семейство, с малки дечица, с много мечти и хъс за работа и случване! Няма защо да описвам трудния път, по който са минали, за да стигнат до тук. Вие знаете - създадоха от нищото това, което някои и с много не могат...И призове получиха и на българско, и на европейско ниво! Днес обявиха края.На страницата им пише "Затворено за постоянно". И аз, като един кмет, който от години вижда как младите хора, веднъж тръгнали си от малкия град, се връщат много рядко за постоянно, да не кажем никога, искам да мога да направя нещо, с което да помогна, да ги разубедя, да ги спра...да останат!
Но не мога. И искам да попитам: така ли ще привличаме младите, така ли ще ги подкрепяме?! Ако ние, местните, отваряме домовете и сърцата си, държавата и институциите ли ще бъдат пречката да успее някой и да постигне апогея си безнаказано!? Срамота...Да си тръгваме тогава всички...Кой на кого пречи аз не знам, но знам, че борбени хора като тях не биха се отказали толкова лесно...Искрено съжалявам, семейство! Много ви обичам! Оставам ваш приятел и почитател на прекрасните продукти, които, за съжаление, вече не могат да бъдат закупени...“.