Претенциозното снобско клише се отнася с пренебрежение към комедията като към втора ръка драматургия. Но отличната комедия е не по-малко силна както от трагедията, така и от драмата. В това имаха възможност да се убедят почитателите на театъра от Бургас, които преди дни уважиха „Мъжът на жена ми", от Миро Гавран.
Хърватският автор, прочут от Бомбай до Буенос Айрес, е написал чудесен текст, който е съвременен без досадни дебелашки препратки към тази или онази политическа действителност и всичко това е отчетено от режисьора, за разлика от други постановки, в които този вид намигване към публиката е направо недвусмислен удар с чук в главата.
Като говоря за режисьора, да се върнем на думата „майстори" от заглавието. Мариус Куркински. Всеки българин, който обича театъра знае какво представлява той и тук написаното няма и най-малката претенция да бъде критичен текст върху неговата работа. Авторът се чувства прекалено повърхностен, за подобен опит. Лично мнение.
Майстори са и актьорите. Мария Сапунджиева (мама Божка от „Пълна лудница"), Ненчо Илчев (отчето от „Столичани в повече") и Кирил Ефремов (близнакът Тишо от „Под прикритие"). Когато майстор режисира майстори, явно умее да изстисква най-доброто от тях. И образите, с които са станали популярни нямат нищо общо с това, което видяхме.
Страшно приятно впечатление направи на публиката и това, че никой от тях не си позволи да маниерничи пред нея с похватите, с които си служи в комедийнии телевизионни предавания или сариали от малкия екран. Защото тя е виждала вече доста такива неща - със старите трикове, напред към лесни пари. Резултатът беше много минути аплодисменти след края.
Скромният ми съвет към феновете на Мелпомена е да не пропускате „Мъжът на жена ми", ако отново дойде в Бургас. А относно снобите с ехидно отношение към комедията, които наричат „комерс" всеки вкус, различен от техния, бих казал, че никак не е зле някоя постановка да е успешна и пред пълни зали. Особено, когато всички в нея са майстори...
