Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар).
Православната църква почита паметта на св. Трифон. По времето на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249-251 г.) Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и е обезглавен.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени "трифунци": 1 февруари - Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри - Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари - Св. Симеон. За един от най-веселите поводи за празнуване в годината на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като Св. Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Тази храна се дава на мъжете, които я носят на лозята.
Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. „Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
