Даниела Тенева - треньор на шампионите по ушу в СК "Бей Син" Бургас
Даниела Тенева - треньор на шампионите по ушу в СК "Бей Син" Бургас / netinfo
Дългогодишният треньор на шампиони на България твърди, че най-хубавото усещане е да изживееш победата на свой ученик

Даниела Тенева е дългогодишен наставник в СК „Бей Син“ в Бургас. Тя се занимава с ушу вече над 20 години, а от близо 10 е треньор. Самата тя няма спомен колко от нейните възпитаници са станали през годините републикански, европейски и световни шампиони. Твърди, че никога не е следила бройката, но като се има предвид, че бургаския ни клуб представлява основното звено от Националния отбор на България и не веднъж благодарение именно на „Бей Син“ българския химн е звучал в най-големите зали по света, вероятно е нормално да помни всички деца, които са я просълзявали с успехите сиЕто какво още сподели Даниела Тенева, която както в любимия си спорт, така и в професията си е учител:
Как стана така, че започна да тренираш ушу?
Случи се съвсем случайно. Моя приятелка ме насочи към този спорт, познаваше Стефан Колев /бел. ред. съосновател на Бей Син, президент на клуба, председател на БФУ и генерален спонсор на отбора на България/.  Гледахме една много интересна тренировка с демонстрации, преди да се запишем. Е, след видяното аз просто останах да тренирам и от тогава не съм спирала повече от 20 години. 
Защо? Какво ти дава толкова този спорт, че не си се отказала?
Много ми дава! Може би, даже част от нещата не ги и усещам, те се приемат толкова естествено.  Дава ми сигурност, свобода, много дисциплина. Станах по организирана, особено откакто се занимавам и с треньорската професия
А как реши да станеш и треньор?
Съвсем случайно, също. Имахме предложение да   завършим националната спортна академия със специалност ушу. А в залата така или иначе по-големите имат ангажимент да обучават по-малките. Помогна ми и професията на учител, която ми е призвание. Обичам да се занимавам с деца и това наклони везните. И така повече от 10 години съм треньор. Опитвам се да им дам това, което на мен ми дава ушу и мисля, че се получава. 
Колко време отнемат тренировките? Не е ли изморително понякога?
Ушу не просто спорт, за мене  релаксация, така че времето прекарано в залата за мен е удоволствие. Имам много запалени деца, които тренират с голям интерес, и желание, и остават дълго време в школата. Средно четири дни в седмицата по повече от два часа, преди състезания увеличаваме и дните и часовете.
Много от децата ти са шампиони. Колко са? Гордееш ли се с тях?
Чувствам се лично удовлетворена. Това усещане могат да го споделят само треньори. Да чуеш българския химн на международен форум, заради твое дете е много по-силно, отколкото когато ти си качен на стълбичката, заради твой личен успех. Велико е твой състезател да спечели. Това означава, че ти си положил усилия ,които друг е приел, доверил ти се е и заедно сте стигнали до края.  Не помня, колко са децата ми, които са ставали републикански, европейски, световни шампиони. Много са, не съм ги броила.
Отношенията между деца, треньори и родители , напомнят тези в семейство.
„Бей Син“ е като семейство наистина.
Това е общо чувство във всички, когато дойдат те стават част от нашето семейство. Ние не само тренираме заедно, но и излизаме на излети, родителите им също приемат школата като Семейство. Те самите стават инициатори на много общи инициативи. Всички са приобщени.  Не знам как сме го постигнали, сигурно е станало много лесно , защото всички сме съмишленици и сме сред хора, които се разбират взаимно.
В момента тренирам 25 деца, а най-малкия беше на четири, навърши пет скоро, а най-големия е на 17 години.

Последвайте ни

Бургас