От години икономистът Тодор Ялъмов, който е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет и експерт в Центъра за изследване на демокрацията, следи опитите на няколко поредни управления в България да придвижат проекта „Електронно правителство". Не е изненада, че общият извод е критичен: работи се на парче, изхарчени са повече пари, отколкото е ефектът от направеното.
„Има различни инструменти, с които можем да мерим въвеждането на електронните услуги. Някои инструменти показват, че сме много добре, други - че сме много зле. Всеки майстор си мери със собствения аршин. Бих казал, че имаме хубави практики, от които могат да се поучат повечето държавни институции, но като цяло практиката по въвеждане на електронни услуги показва, че се прави на парче, без ясна визия. Много повече пари са похарчени, отколкото имаме резултат", коментира Ялъмов.
За съжаление над две трети от предлаганите административни услуги в портала на електронното правителство у нас са все още в начален етап на развитие:
„Първо, този портал или няколкото портали още от 2003-а всяка година или през две години ги преоткриваме, но те нямат кой знае колко услуги, нещо повече - много често се оказва, че тези услуги, които работят, всъщност ги няма там. Пример за работеща услуга с всички условности и проблеми, които има Агенцията по вписванията, са услугите, които тя предоставя. Всеки може да види как се увеличава ползването и аз съм сигурен, че когато дойде време да се подават отчетите на фирмите, ще има повече фирми от миналата година, които са подали отчетите си по електронен път", каза Ялъмов. Той допълни, че в момента е възможно да регистрираш изцяло онлайн фирма.
По думите му големият проблем с общите портали и ниското ползване на електронни услуги, е, че в повечето случаи те се изграждат от гледна точка на администрацията. Електронизират се най-лесните за правене услуги, които всъщност не се ползват и не са от интерес на гражданите, смята икономистът, а най-сложните или най-интересните услуги не се правят просто защото са много сложни административно. Ялъмов обясни, че ако за гражданина примерно да си подаде документите по електронен път за обществена поръчка е една услуга, то от гледна точка на администрацията това са пет или шест или седем услуги. „До момента, в който държавата не се постави в обувките на гражданина или на фирмата, няма да има промяна", категоричен е преподавателят в Стопанския факултет на Софийския университет.
Заради по-големия финансов и експертен ресурс на централно ниво електронните услуги са по-напреднали отколкото на местно ниво, смята Тодор Ялъмов. Според него логично администрациите, които работят добре имат и по-добре работещи онлайн услуги.
„Електронното управление е преди всичко управление и на второ място е електронно. Трябва да имаш работеща ефективна администрация, която предоставя услуги, които фирмите или гражданите ползват и са доволни и чак след това трябва да ги електронизираш. В този смисъл услугите, които предоставя НАП, са криво-ляво работещи и може да се каже, че другите институции могат да се поучат от нея", смята той.
Иначе според експертите електронизацията на услугите не трябва да бъде самоцел - важно е да се облекчават процедурите, свързани с тези услуги.
Според него за всички беше очевидно дълго време, че е безсмислено: фирмите подаваха едни и същи данни, едни и същи документи както на данъчните, така и на НСИ. „Не че са загубили кой знае колко време, сигурно 15 минути, но като умножите 200 000 фирми по 15 минути и по да речем 1 лев за пощенски разходи, всъщност ефектът не е никак малък. Това, което направиха, е, че всъщност обединиха подаването на тези декларации и вече по административен път едното ведомство дава информацията на другото", обясни ефекта Ялъмов.
Проблем: Администрациите не искат да си говорят
Защо според Тодор Ялъмов поредно правителство има проблем с електронното правителство:
„Очевидно е, че администрациите не могат да си говорят, не искат да си говорят. Общо взето всеки си гледа собствения ведомствен интерес и това не зависи от правителството, защото администрациите са си едни и същи. Винаги досега електронното правителство няма шампион, няма човек, който да има административната власт, комбинирана с визията и с бюджет да го изпълни. Трябва министър-председателят или някой вицепремиер да се занимава основно с това. Този структурен проблем, докато не бъде решен, няма да се случи нищо".
Чрез електронното правителство властта може да реформира иначе трудната откъм промени администрация. И още нещо - онлайн услугите и по-голямата публичност са част от битката с корупцията.
„Чрез информационните технологии ти можеш да разградиш много дворове и стени, които различни администрации са си направили, за да се възползват самите те. Чрез електронното правителство можеш да пренаредиш много карти. Това е може би единственият начин, по който и сегашното, и следващото правителство, могат да реализират, тоест като реален инструмент на управлението и изземване на власт от някакви кръгове, които по административен път ти не можеш да им вземеш властта. Действително електронното правителство може да служи като антикорупционен инструмент, но не е задължително. Ти би могъл да направиш електронна корупция. Така че електронното правителство не е панацея, но ако имате по-голяма прозрачност на действието и по-голяма достъп до информация на по-голям кръг от хора, ще извадят на преден план данни за корупция", коментира икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.
Затова и събирането на едно място на информацията от многото регистри в България, ще спести пари и време, но и ще даде данни за злоупотреби.
„Доста отдавна твърдим, че трябва да се направи всеобхватна регистърна реформа. Не е скъпо, просто трябва да има воля да се случи", коментира Ялъмов. По думите му в страната има може би над 600-800 регистъра. „Едва ли не всяка институция поддържа някакъв регистър, информацията много често се дублира или има информация за едни и същи лица. За фирмите има търговски регистър, в същото време на много други места, например в Министерството на земеделието и храните има регистър на магазинчетата, които продават хранителни стоки, пише че сте в търговията, но много често кодовете на икономическата дейност не съответстват. Ако всички тези регистри и достъпът до тях не е на ниво магазинче или на Word от 800 страници или pdf, а е в бази данни, които всеки човек може да събере, много лесно и много бързо се разбират някои неприятни неща - кой кога си регистрирал фирмата или неправителствената организация, кой кога е получил гранта, кога е получил разрешението, дали не е получил разрешението ден след като си е регистрирал фирмата и е нямал време", обяснява Ялъмов.
Показателите, по които Европа мери достъпа до онлайн услуги в България, не са съвършени и изкривяват донякъде оценките, смята Тодор Ялъмов, като даде за пример изискването преди време да има обществени места за достъп до интернет.
„Под обществени места разбираха собственост на публичната администрация, а не че са за обществото, което означаваше, че всичките наши интернет клубове по онова време не се мереха като места за обществен достъп и съответно България беше с нула, а други държави бяха много напред. По онова време в някои наши малки населени места или квартали всъщност имахме по-добър интернет отколкото при тях. По същата тази така наречена холандска методика да речем по показателя регистриране на фирма по електронен път имаме нула процента, докато на практика ние трябва да сме на сто процента. Но причината е, че те са гледали само сайта e-gov.bg, където няма нищо и тази услуга я няма, защото не била сертифицирана както трябва или нещо агенцията не се разбрала с министерството или човека, който поддържа сайта и затова тази услуга там я няма", допълва той.
В ролята си и на потребител Тодор Ялъмов смята, че държавата трябва да реформира част от предлаганите от нея услуги: „Тя твърди, че предоставя на нас - гражданите и фирмите, повече от 2500 услуги. Сигурен съм, че ако тръгнете да питате хората и по улицата, и по бизнес парковете колко услуги получават от държавата... Първо, изобщо защо се нарича думата услуга, защото в много случаи тези услуги, които държавата си мисли, че ни предоставя, всъщност гражданите предоставят на държавата, предоставяйки някаква информация. Но въпросът е, че ако държавата реформира по такъв начин услугите, че те да станат смислени дори да са офлайн, пак ще го преживеем."
Шансът за по-бърза реформа според експерта е в публично-частното партньорство, при което бизнесът би могъл да осигури търсените услуги от българите, за които държавата не се е сетила, но пък за които хората са готови да плащат. Тодор Ялъмов използва модерната напоследът думичка „аутсорсинг" (бел. ред. „взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания, поверяването на цели дейности във фирмата на външни изпълнители, специализирани фирми в съответната област").
Идея: Аутсорсинг на Електронното правителство
Идеята на Тодор Ялъмов е да гледаме такива услуги, които може да предоставя частният сектор на базата на данните от публичния, за които хората и фирмите са готови да плащат.
„Въпреки че бумът на строителството секна, със сигурност ще има нови и нови строителства. Винаги, когато човек си купува апартамент, иска да знае какво ще вижда от апартамента си. Нещо повече иска да провери по разбираем за него начин дали утре няма да вижда балкона на съседа си. Тази информация я има в съответните публични администрации. Сравнително лесно е да се направи. Дори и всичките безплатни технологии, които дават примерно Google Maps да платиш примерно някакви пари, за да видиш как ще изглежда кварталът, ако всички планирани строителства или по план, какъвто е приет, се реализират. Затова е по-добре частният сектор да вземе да се хване в ръце и да направи така, че всъщност електронните услуги или електронното правителство да бъдат правени с частни средства и да се плаща за това", обяснява идеята си експертът.
Още един показателен пример за услуга, която се търси и ползва, без да е част от портала на електронното правителство.
„Услугата i-КАТ. Тя е за София, обещават, че ще стане за цялата страна. Чрез нея можеш да провериш електронно, без електронен подпис и всякакви такива сложности имаш ли акт, да си запишеш час за смяна документи и така нататък" коментира Ялъмов и допълва, че това е пример за електронна услуга, която не е по „правилата", обаче работи, търси се, хората я ползват, направена е от частна фирма. „Тоест нещата могат да се случват по този начин. На много места (но не у нас) можеш да си получиш номерата по пощата и сам да си ги завиеш", обяснява той.
Доста време ще мине докато стигнем до деня, в който ще получаваме номерата на колите по пощата си, но пък фактът, че сайт като i-KAT.org вече работи и се използва е знак, че все повече стават българите, искащи да пестят време и пари чрез интернет услугите. Това неизбежно ще увеличи и натиска към властта и чиновниците да заработят в интерес на гражданите.
