Автор: Игор Наумов, "Независимая газета"
Руският премиер Владимир Путин посети Центъра за управление на полетите край Москва, където ръководи заседание на организационния комитет за подготовка на честванията по случай 50-ата годишнина от полета на Юрий Гагарин. Освен планираните юбилейни прояви, в центъра на вниманието бе също изпълнението на програмата за космически проучвания през следващия четвърт век, която се очаква да възстанови позициите на Русия в космоса. Засега обаче родната космонавтика по редица параметри не може достойно да конкурира американците и европейците.
"Набелязано е в околоземна орбита да бъдат изстреляни близо 50 космически апарата. През годината ще бъде приета и нова федерална целева програма за развитие на системата ГЛОНАСС до 2020 г. За националните космически програми ще отпуснем през 2011 г. 115 милиарда рубли (около 3,76 милиарда долара - б. р.) от федералния бюджет", заяви Путин, който откри съвещанието.
Тази година е знакова във всяко отношение, припомни министър-председателят. С указ на президента Дмитрий Медведев във връзка с 50-ата годишнина от полета на Юрий Гагарин 2011 г. е обявена за Година на космоса.
Първо значимо събитие в поредицата празнични прояви се очаква да стане изстрелването на пилотирания кораб "Союз ТМА-21", който ще стартира на 16 март от Байконур с нов екипаж за Международната космическа станция. Шефът на федералната космическа агенция Роскосмос Анатолий Перминов обеща корабът да лети, украсен с надпис "Гагарин". И вече е сигурно, че ракетата ще поеме към дълбините на космоса от прочутата стартова площадка номер 1 - "Гагарински старт", смятана за късметлийска от 50 години насам.
Байконур обаче е тесен за руската космонавтика. На космодрума Куру във Френска Гвиана се гради стартов комплекс за изстрелване на ракети носители "Союз-СТ" и в края на първото тримесечие руските строители трябва да предадат обекта заедно с мобилната кула за наземно обслужване. Дейностите, свързани с полезния товар в руско-френския проект, са възложени на концерна "Аероспейс"; според шефа му Жан-Ив Льо Гал, първият "Союз" ще излети от Гвиана през лятото на 2011 г.
Русия все пак запазва надеждите да се сдобие със собствен пълноценен космодрум. През второто полугодие в Амурска област започва строежът на ново космическо пристанище, "Восточний". За изграждане на съответната инфраструктура - градове, пътища, далекопроводи и други обекти, в близките години ще бъдат заделени 24,7 милиарда рубли (към 807 милиона долара - б. р.) от федералния бюджет. Новият космодрум ще осигури на Русия възможността да извежда в космоса от своя територия апарати с различно предназначение, включително за междупланетни експедиции. Също и да изстрелва пилотирани кораби, каквито стартират в момента само от космодрума Байконур в Казахстан.
Русия планира през юбилейната година да поднови изследванията на далечния космос. За октомври е насрочен полетът на междупланетната автоматична станция "Фобос-грунт", която се очаква да достави на Земята образци от почвата на Фобос, спътник на Мфарс. В хода на този проект специалистите ще отработят всички основни технологии за предстоящите експедиции до Червената планета.
Освен това, в близките месеци ще бъде възстановена орбиталната групировка ГЛОНАСС. Важно събитие ще стане изстрелването на сателит от ново поколение "ГЛОНАСС-К" през януари - за пръв път от космодрума Плесецк, а не от Байконур. А вместо "Протон", също за пръв път, ще се използва ракета носител "Союз".
В руския космически отрасъл обаче далеч не всичко върви по вода. Сред черните дати е 5 декември м. г., когато три сателита "ГЛОНАСС-М" рухнаха в Тихия океан. Причината бе прекомерното количество гориво, заредено в ускорителния блок ДМ-3 на ракетата носител "Протон-М" - или поради повреден датчик, или в резултат на човешка грешка.
Положението с космическите научни програми също не дава много поводи за оптимизъм. През 2009 г. излезе от строя единственият руски научен сателит "Коронас-Фотон", на който бе монтирана орбиталната обсерватория ТЕСИС за наблюдения на Слънцето. Полетните изпитания на новата руска ракета носител "Ангара", насрочени за началото на 2011 г., са отложени за догодина. "Във връзка с недостатъчното финансиране на капиталното строителство и за проучване на нуждите от допълнително финансиране на опитно-конструкторските работи", обясни Перминов.
Прессекретарят на Роскосмос Александър Воробьов признава, че в отрасъла се усеща дефицит на финансови ресурси, включително за отбелязване на юбилейната година. "Въпросът стои по-широко от това просто да положим цветя пред паметниците", заяви той пред "Независимая газета".
По думите на Воробьов, трябват пари за възстановяване на музеи, за подпомагане на семействата на космонавти, дори за аренда на Кремълския дворец. Много от празничните прояви са планирани на регионално равнище, а местните бюджети не предвиждат средства за тях. Няма как да минем без доброволна помощ от бизнесмени патриоти, заключи Воробьов.
Независими експерти са настроени още по-критично. "Затънали сме в празници, а международните програми за овладяване на космоса не са застинали", коментира Андрей Кисляков, наблюдател, отразяващ космическите проекти.
Всичко, свързано с високите технологии и наследено още от съветски времена, днес е изчерпано, изтъква той. А нови технологии не се създават. Лидерството на Русия по брой на космическите стартове е слаба утеха. Европейците и американците, макар да пращат в орбита по-малко ракети, постигат по-голям ефект със своите програми. "Ние обаче до ден днешен летим в космоса фактически със същата техника, с която Гагарин е извършил първия полет преди половин век. Новите ракети носители си стоят на хартия", резюмира експертът. (БТА)
