Защо въпреки наличието на контейнери за разделно събиране в България, цветните кофи за боклук стоят почти празни или са пълни с различна битова смет - това се питат софиянци, като трайно се съмняват дали отпадъците от контейнерите се прибират след това също разделно от фирмите, които са ги поставили. Наличието на достатъчно количество събран разделно боклук е условие да бъдат оправдани и инвестициите в бъдещи съоръжения за рециклиране на отпадъците.
Проблемът е като този с „кокошката и яйцето", казва холандският експерт Рене Бустен, защото, както посочва той, един вестник или една бутилка не е боклук за рециклиране. Нужни са много бутилки, но и завод за тяхната преработка. Никой обаче не иска да инвестира във фабрики, ако няма достатъчно отпадъци. Но пък от друга страна, никой не иска да събира разделно боклука, ако вижда че няма завод.
За този порочен кръг и изходът от него е интервюто за IBM Smart Planet с Рене Бустен, който има десетгодишен опит в България като консултант по проекти в сферата на околната среда.
Какво се променя в България в областта на управлението на отпадъците и защо въпреки усилията на страната от години, сме на опашката на Европа в оползотворяването на боклука и само трупаме смет на депата?
Това е дълъг и лесен въпрос, но отговорът е труден. Това, което виждам през последните години е да се правят много дейности, много планове в областта на отпадъците. Но пък това, което не виждам, е да се използва опитът на други страни, други градове в тази сфера и по този специфичен проблем. Ще дам един пример - живея в София от известно време, опитвам се да разделям отпадъка. Когато се разхождам, виждам контейнери за разделно събиране, да, има ги, обаче те са на грешните места. Не са на тези естествени и логични места, през които хората най-често преминават или просто застават там. Или пък така са поставени контейнерите, така са обърнати, че човек трябва да застане на самата улица, почти в средата й, за да си хвърли боклука. А същевременно има модели, които са направили тези изчисления, тази сметка как да бъдат поставени контейнерите, на какви места и по какъв начин, за да бъдат те ефективни. Решението при тази преценка е да се използва логичното мислене. Това, което виждам също, е опитът да се използват много напреднали технологии в процеса на обработка на отпадъка, без да се дава сметка, че такива високоразвити технологии не действат, ако няма основна базова инфраструктура. Преди 10 години имах дълга дискусия в София - дискусия с общината и с министерството дали да не построят завод за изгаряне на отпадъците. Обаче в София няма разделяне на отпадъците, което значи, че там ще закарате отпадъци, които всъщност не горят, понеже не са разделени. И тогава трябва да се слага много газ или друго гориво, за да може да гори суровината там. Имаше хора, които настояваха, че трябва да се построи завод за изгаряне на отпадъците. Или едното е - казва се „дайте да направим нещо, да решим проблема", а другото е, че те са били на опит в чужбина, видели са нещо интересно, но взимат една част от него. Взимат част от една добре функционираща система и се опитват да я пренесат в България. Това просто не става.
Къде е по-скоро проблемът - в нагласата на българина или това, което казахте - в действията на институциите, в опита да внесем просто механично нещо отвън?
Отчасти проблемът е в това, че има хора в институциите и в системата, които мислят по този начин и които не са склонни да обърнат внимание и да се вслушат в опита дори на българи или просто да излязат на улицата и да видят как системата действа. Всеки, който се разхожда по улиците на София, вижда, че контейнерите са на грешни места. Не ти трябва диплома от университета по управление на отпадъците, за да видиш, че това е така.
В България обаче процентът на отпадъците, които се рециклирарат, е повече от символичен.
Моят опит е такъв. Какво да направим, когато аз дори опитвам на бул. „Васил Левски" да хвърля боклука в разделния контейнер. Обаче той така е сложен, че аз трябва да съм на страната на колите и просто има риск да ме сгазят, докато правя опит да си изхвърля боклука.
Кампании биха ли решили част от проблема?
Отчасти. Но не може да караш хората да си разделят боклука, когато няма относително добра инфраструктура за разделянето на боклука. Има нужда първо от инфраструктурата и после поне петгодишна кампания, за да може да се стигне до 50-60 процента рециклиране на отпадъците. Пет-шест години е опитът, който съм виждал в други европейски страни. Просто има нужда от време това да се случи.
Какъв процент от отпадъците в Холандия се рециклирарат, какво е европейското ниво?
Холандия рециклирарането на хартия и стъкло е между 70 и 80 процента, органичните и кухненските отпадъци се разделят, компостират се и се обработва 60-70 до 80 процента. Миналата година беше въведено разделянето на пластмасовите отпадъци. Това е въвеждане на пластмасата към вече съществуващите системи. Просто казват на хората - сега събирате вече и пластмаса. Системата е там, работи и затова много лесно беше да се каже сега разделяйте и пластмаса, така че бързо започна да действа. Слоганът на тази кампания беше „Герой от пластмаса" като посланието е „Герои сте вие - разделяйте сега и пластмасата!". Трябва да проверя за другите европейски страни, но Белгия, Германия, Дания са със сходни цифри като процент на рециклирани отпадъци, но това са страни, които не забравяйте въведоха това разделно събиране на отпадъци 15 дори 20 години назад във времето.
Очевидно високите технологии не са панацеята за решаването на проблема с боклука, но все пак не трябва ли България да гледа напред, за да изпревари или по-скоро да навакса закъснението си? Какво в тази сфера може да се направи?
Като говорим за технологиите, ще ви дам следния пример - колата не върви, ако нямате шофьорска книжка. Технологиите не работят, ако нямаш човека, компютърът не може да свърши сам работа, ако човек не може да пише например. Т.е. ако ги няма хората, които правят нещата да се случват. Най-логичното в момента е да се разработят тези регионални депа за отпадъци в общата национална система за отпадъците, да се прави опит не просто за система, а за работеща система за разделянето на отпадъците. Дори ако трябва да се направи, да се въведе система за разделяне след събирането. Това е сега планът в София, доколкото зная. Това е инфраструктурата, в София за това се говори близо 20 години вече и няма място за разделяне. В София имаше много дискусии къде да се избере мястото. Това често пъти е един технически въпрос, но от друга страна е въпрос на общественото мнение. В околната среда говорим за т.нар. принцип „да не бъде в моя заден двор". Всеки разбира, че в София трябва да има сметище, но да не е в моя район.
В Холандия как реагират в подобни случаи? Осъзнава ли се, че това е необходимост, която налага компромиси?
Там сме на принципи на цикли на планиране - какво трябва да се прави сега с боклука например. На регионално ниво се дискутира къде да бъдат изградени тези сметища. На общинско ниво е решено да бъдат на такива специфични места. Тогава започва процес на консултиране с обществото. Нищо не е планирано, но първата стъпка е обсъждане с общественото мнение. Имаме нужда примерно от сметище, от завод за изгаряне на отпадъци или място за компостиране. Предлагат се три-четири възможности, които технически са добри, и това отива за обществено обсъждане. Ние като общество обсъждаме три-четири възможности, което е много хитро, защото трябва да изберем едно от три, а не нито едно.
Това сигурно е съпроводено със стимули за местното население, допълнителни средства за инфраструктура?
Не. Това се правеше преди години в Холандия, но това означава всъщност да се подкупва местното население. Когато се направи консултация с общественото мнение в един момент се взима решение и това е. И се изгражда такъв тип съоръжение, от което хората не са обезпокоени, което не им пречи. Заводът за изгаряне на отпадъци във Виена е в центъра на града, същото е в центъра на Ротердам. Няма никакъв проблем. Скъпо е да се построи както трябва, но няма проблем.
Технологиите могат да помогнат в обработката на отпадъците по най-модерни начини, но пък самите технологии са едни от най-големите източници на замърсяване? Колкото повече се развива технологично обществото, толкова повече подобен боклук хвърляме - как ще решаваме това предизвикателство?
Не е задължително. Технологиите помагат за разделянето на боклука, за изгаряне на боклука, за намаляване на тяхната токсичност, но да не забравяме, че самият завод за изгаряне прави много прах, дим, завърсява. И като се обработва някакъв боклук, се получава друг боклук, затова трябва да се мисли за технологията в посока как тя може така да бъде променена или направена така, че самата технология да произвежда по-малко боклук или боклук, който лесно може да се обработва също. Едно е как по-ефективно да се изгаря боклука, но друг въпрос е как това, което се получава, може да се обработва. Този прах може се използва в друг тип индустрии, примерно в цимента. Това е бавно развитие. Първо получаваш такъв боклук и тогава започваш да мислиш как да го използваш и него. Технологиите имат предна и задна част - нещо влиза и нещо излиза. Това е хубаво да се знае, когато се работи с технологиите. Имаме много добра технология да разберем как това действа и тя се нарича Гугъл - всичко можеш да намериш там. Там могат да се намерят много интересни обяснения и на популярен и на технически език.
Как изпълнява страната ни европейските изисквания към фирмите да рециклират част от продукцията си?
Цялото законодателство на европейско ниво вече е в България. Договорът за присъединяване го включва това. Например за пакетираните отпадъци. Редица фирми, които пускат продукти на пазара с опаковки, са задължени да гарантират и да осигурят рециклиране. Това е законодателство от 1997-1998 г. В старите страни-членки тази система вече функционираше поне няколко години. Има периоди - след три години да се достигне 60 процента рециклиране, след 5 години - 70 процента. Непрекъснато се увеличава изискуемият процент за рециклиране. Всяка държава е длъжна да го направи това като страна-член на ЕС, но датите за постигането на тези проценти са различни. Основното изискване е тези компании, които пускат продукти с опаковки на пазара, да събират боклука. Задължени са да правят кампании. За електронния боклук са длъжни да го събират и връщат обратно, но отнема време докато тези системи започнат да работят.
Тук в действие ли са реално тези системи, защото ние нямаме къде да ги рециклираме, само ги събираме и вероятно част от тях изнасяме?
Този проблем е малко като кокошката и яйцето. Една бутилка или един вестник не са продукт за рециклиране, нужни са много бутилки, но също и завод. Но пък никой не би искал да инвестира в такава фабрика, ако няма достатъчно бутилки. Никой няма да иска и да събира боклука, ако го няма завода. И тук е ролята на индустрията и на правителството да могат по едни също време и да събират от хората отпадъци като кампания и да се строи такъв завод. Задачата на правителството е да облекчи и да направлява този процес, да подтиква общините да влязат в този процес на разделяне на боклука. Трябва да подтиква също и индустрията да си събира обратно опаковките и да намери и помогне на такива фирми, които са склонни да строят такива съоръжения за рециклиране. Имайте предвид, че не само в България боклукът не се рециклира в страната. Например в Холандия 80 процента от хартията, която се събира, не се рециклира там, а на друго място. Не можем да го правим, понеже събираме много. Но можеш да имаш кораб, който да напълниш и то редовно. И си мисля, че много от боклука, който се събира в Холандия и изобщо в Европа, отива в Китай и се събира там. Една от най-богатите жени в света е китайка, която се занимава с рециклиране на отпадъци. Тя купува хартия от цял свят. Но има нужда от много хартия и тя да бъде добро качество. Трябва да можеш да пълниш кораба всяка седмица. Същото важи и за стъклото. Много е скъпо да се пренасят отпадъци на дълго разстояние. Също пластмасата, която се събира, много от нея отива също в Китай. Но те не са луди и искат качество. Има китайски инспектори, които работят на пристанище Ротердам, за да проверяват какъв боклук отива в Китай. Иначе нямаш разрешение да го закараш там.
Този боклук се купува?
Да, това е суровина за техните фабрики.
Колко струва примерно тон хартия за преработка?
Зависи от качеството. Хартия от типа на вестниците е между 5 и 10 цента за килограм. По-качествената хартия - от лъскавите списания например, е около 25 цента за килограм. Това е за сортираната хартия, а когато са смесени е около 2-3 цента.
Всичко това само доказва за пореден път, че боклукът е пари и сериозен бизнес, защо българите не могат да го разберат?
О, българите го разбират много добре. Има много фирми, които са въвлечени в това и се опитват да правят бизнес с това.
Но ефектът за обществото все още не е желаният - не е по-чисто, а само складираме тонове боклук?
Такива системи отнемат пет, седем и повече години.
Върнахме се на изходната точка, че е въпрос на време, което трябва да мине в България, така ли?
Ако се върнете назад във времето, преди 30 години, всичко беше рециклирано в България. Имахте кампании за събиране на хартия, вторични суровини. Това се ценни ресурси.
Т.е. трябва да си припомним добрите практики от миналото?
Тогава е било централизирано правителство, което е казвало „Така ще правите!". Сега имате свободен пазар и всеки се опитва да прави нещо. Има твърде малко координация, има твърде малко централно планиране, макар че това е опасна дума за използване.
Но българинът е доказал, че ако някой не му казва какво да прави, е труден да се самоорганизира.
За първи път чувам българин да казва това и много благодаря за което. Забелязвам, че когато нищо не е планирано, е пълен хаос. И всички казват „понеже е България, такива сме си - не обичаме правила, не обичаме да спазваме законите". Някой после обаче идва, нарисува някакви ленти по пътя, по улицата, показвайки къде са паркинг-местата и на следващия ден всички коли са паркирани перфектно. Казвате, че на българите трябва да се казва какво да правят, ето това е един добър пример.
Предлагам да се сложат знаци в посока към кофите за разделно събиране.
Някой трябва да каже на фирмите къде да сложат тези контейнери и накъде да ги обърнат. Близо до магазини, които се посещават от повече хора, на спирките, но на удобно място - това са логичните места. Сложете кофите за боклук там и ще събирате много отпадъци! Но тогава пък създавате голям проблем за организации като Екопак или други подобни фирми. Изведнъж ще стане така, че те ще имат много хартия, много пластмаса и тогава те ще бъдат принудени да инвестират в съоръжения. Не зная, може би пък са сложили нарочно контейнерите на грешните места, за да не събираме толкова много боклук?!?
