В Smart Planet ви разказваме за един проект, който не е нов, но който продължава да бъде особено актуален на фона на все още нерешения проблем с паркирането в София. И не само в столицата, защото липсата на паркинги тормози и други големи български градове. Чул в предаването ни за предизвикателството „Интелигентен град" - програмата на IBM, която дава шанс за умна промяна на 100 града по света, ни потърси арх. Михаил Петков. През 2008 година след дълъг процес на сертификация и патентоване на идеята си, той получава всички документи за защитата на своята идея. А тя е свързана с това да се усвои за паркиране или друга социална и образователна дейност пространството под училищните дворове в София и в големите градове.
Добрите идеи по правило винаги са простички, въпросът е да имаш очите да ги откриеш навреме, разказва арх. Петков.
Той разказа, че е правил сграда в Хамбург и връщайки се след отчета си, минал покрай 22-ро училище и видял, че дворът е с около 1,20-1,50 м по-висок от тротоара. „И набитото ми око прецени, че ако изкопая още толкова, мога да използвам целия двор за всичко. Идеята се разви в един проект, който в годините бе внесен в патентното ведомство и получихме права от Българското патентно ведомство, от Международното патентно ведомство в Германия и от Международния институт за интелектуална собственост. Имаме интелектуалната собственост за целия свят", допълни той.
Освен от българското патентно ведомство, проектът на екипа на арх. Петков има сертификат от Европейския патентен институт в Мюнхен, както и от Световната организация за интелектуална собственост в Женева.
Проектът може да осигури 12 хиляди места за паркиране
Постоянно растящите нужди на градовете от още и още пространство и липсата на такова е основният аргумент екипът на арх. Петков да насочи поглед към това неусвоено пространство под училищните дворове: „Всеки град при своето планиране има резервни територии. Днешните градове нямат такива и ние откриваме неизползвани до този момент площи и то в хиляди декари за един средноевропейски град като София".
На въпрос колко паркоместа биха могли да бъдат създадени, архитектът обясни, че ако се приема, че най-малкият училищен двор е пет декара в двете му височини, в двата му етажа, пет декара по 60 училища са триста декара. 300 декара са 300 000 кв. м и върху тях при традиционното решение биха могли да се разположат приблизително 12 000 леки коли, изчисли той. На София й трябват около 27 000 -30 000 паркоместа и повече. Същевременно през деня нивата под теренното ниво биха могли да се използват за всякакви нужди - социална дейност, образователни дейности, за спорт, за търговия, за всичко, което му хрумне на човек. Това зависи от управляващите града органи, обясни арх. Петков.
Училищата са много, а площта под техните дворове - неизползвана
В същото време училищата са така разположени в широкия център, че са идеален терен за подобна идея, смята авторът на проекта.
„Градоустройственият параметър, техническите параметри и изисквания, са децата да могат да достигат от най-отдалечената точка на живеене до училището за около 15 минути. Това е така нареченият 15-минутен пешеходен изохрон. На средноевропейски град, какъвто е София, проектът ни би могъл да даде между 1000 и 1500 декара земя, като от тях около 300 и малко повече са в центъра на града, в ядрото. Тоест общината би могла да получи спортни зали или плувни басейни в училищата, в които ги няма и ние предложихме да кредитираме, да постоим и да експлоатираме за определен договорен период тези обекти. По-добре ли е децата и родителите да се движат по-улицата", попита архитектът и допълни, че при положение, че се използват подземните нива за паркинг, се търси влизане в подземните нива на диагоналния ъгъл и децата няма да имат нито зрителен, нито звуков контакт с коли. Но там, където няма възможност да се прави паркинг, може да се направи нещо друго.
Всъщност идеята е лансирана вече неведнъж на местната власт в столицата. За първи път по времето на Стефан Софиянски. През 2009 година идеята беше обсъждана от общинарите в София, но така и не се стигна до идея за някакъв вид публично-частно партньорство по темата.
„Не искаме да ядем ничий хляб. Искаме да живеем като граждани и нормално. Не е нормално да се паркира на улицата и върху тротоара, върху зелените зони и в парка. Столичната и другите общини в България биха могли да се възползват от това. Има кредитни институции, които са готови да вложат пари в изграждането и ако не може тези пространства да служат за паркиране, ще се ползват за социална дейност или спорт. Ние обогатяваме града технически, икономически. Той става богат заради тези скъпа земя, която сме намерили, защото тя остава неизползвана", коментира Петков.
Градовете живеят дълго, но ако не се грижим за тях, те боледуват
Михаил Петков се надява управляващите в България, които и да са те, да започнат да гледат в перспектива, когато става въпрос за подобни проект: „Хората живеем малко - до 60-70-80 години. Градът живее 2000-2500 години. Ако не се грижим за него, той боледува, връща ни за това, че не се отнасяме с внимание към него. Човек винаги се стреми да направи средата си добра. Ние сме може би една и може би единствената нация в света, която се бори сама срещу себе си. Ние си пречим да живеем. Архитектурата е формата за изява на президенти, фараони, защото остава като белег след тях. Колко далеко мислят тези хора? Ние като дребни, борещи се със себе си хора, мислим за утрешния ден, даже не мислим и за това".
Признавайки, че тук става въпрос не толкова за технологични решения, каквито безспорно има и в реализацията на един подобен проект за паркиране в нивата под училищните дворове, арх. Петков обаче смята, че това би била чудесен детайл от един „Интелигентен град". Защото иновациите са тези, които движат развитието на градовете днес. „Защо има в Европейската комисия вече специален комисар по иновациите", пита арх. Петков и отговаря лаконично: „Много просто, защото това е бъдещето на света!".
Затова и ви разказахме за тази идея в Smart Planet - тя засега е без особен късмет откъм реализация в България, но пък за нейния автор и притежател на патента и интелектуалната собственост върху нея - това неизбежно е идея с бъдеще.
