Понятието „виртуална вода", чийто автор е Стийв Васало, е измерител на количеството вода, нужна за производството на определена стока. Според теорията един килограм пшеница включва в себе си 1300 литра вода, а за същото количество говеждо месо отиват 15 500 литра. Ако погледнем пък към ежедневното домашно потребление на вода в различните държави - то докато в Китай количеството е сведено до 95 литра, то в Германия е 150 литра, в Португалия - 308, а в Съединените щати - 616 литра. Всичко това потвърждава тезата, че колкото повече се развива обществото, толкова повече вода харчи за какво ли не. Развитието на технологиите обаче трябва да бъде използвано „умно" и в обратната посока - да ни помага ефективно да ползваме ценния воден ресурс.
Според информация в сайта GreenTech.bg напоследък все по-актуални стават разработките на технологии за получаване на вода от въздуха. Подобни въздушно-водни машини кондензират влагата, за да осигурят прясна вода. Експерти изразяват опасения за екологичността на технологиите за получаване на вода от атмосферата. Но в самата природа има растение, което извършва същото нещо и се явява доста полезно на местата, където вирее. Става въпрос за канарски бор, който се среща на Канарските острови. Тъй като местността там е съставена главно от вулканични скали, има проблем с водопропускливостта. Затова там на помощ идва канарският бор, който кондензира в дългите си игловидни листа вода от атмосферата и напоява земята около себе си.
На Тенерифе подобни дървета растат плътно едно до друго и всяко добавя много кубически метри вода годишно в земята около себе си. Огромни глоби заплашват онези, които дръзнат да наранят канарския бор. Затова и специалистите смятат, че е възможно машини, направени от човека, да изпълняват същата роля в райони, които имат проблем със сушата. За да произведат прясна вода, тези машини няма да се нуждаят от водоеми и кладенци наблизо и освен това няма да генерират отпадъци.
Друга разработка пък е на път да реши проблема с водата при бедствени ситуации например. Експериментална система за филтриране на вода, разработена от Станфордския университет, залага на известните антибактериални свойства на среброто. Тя обаче изисква слаб електрически ток. Изследователи от университета "Макгил" в Монреал, обаче, са разработили друга сребърна система за пречистване на вода, която не изисква ток би могла да се използва „мобилно", на всяко място и по всяко време. Филтърът се състои от стандартен размер листове 0,5-милиметрова абсорбираща попивателна хартия, покрита с микро-точки от сребърни наночастици. Почти всичкото сребро остава върху хартията след преминаването на водата през хартията, така че няма как да бъде погълнато от хората. В резултат на това филтрираната вода отговаря дори на стандартите на Американската агенция за околната среда. Предстои тестване на филтрите от „посребрена" хартия в полеви условия. Всичко това доказва само, че науката и новите технологии могат да помогнат, за да компенсираме онова, което причиняваме на природата и на ресурс като водата.
