Защо малко от онова, което се прави в областта на науката в България, се чува по новините, може да бъде прочетено във вестника и занимава обществото ни? Защо за наука се говори само около протестите, свързани с финансирането на този вид дейност у нас и защо твърде рядко откритията в прашните лаборатории на научните институти стават публични, освен ако не стигнат до крайното си технологично решение? Всичко това са важни въпроси, които стоят в основата на проблемите на науката в страната ни, защото няма как обществото да подкрепи истински учените и парите, които се дават за тяхната работа, ако не знае или знае твърде малко за нея.
Вече седем години Любов Костова от Британския съвет в България работи за това комуникацията между науката, обществото и бизнеса да бъде възможна. Тази година пък се навършиха пет години от българското участие в международния конкурс „Лаборатория за слава FameLab" - инициатива, която търси младото българско лице на науката. И всъщност доказва, че учените могат да бъдат звезди, стига да намерят правилния подход към публиката. Преди да поговорим за тази инициатива в мрежата на Британски съвет питам Любов Костова защо се броят на пръсти българите, които с днешна дата могат да назоват името на известен наш учен или на родно откритие:
Искам да разбия един мит. Това не е проблем само на България. Това е проблем, който се забелязва в много страни по света. Като казвам това, Великобритания е една от водещите страни в тази област, защото още преди около двадесетина години установиха, че да излезе човек на улицата и да попита каква наука се прави във Великобритания или какво име могат да цитират от британската наука, никой не би могъл да им каже. Една от предпоставките да съществува такъв проблем е непознатостта на самите учени, които дълго време бяха оставени да работят в изолация в своите лаборатории. Никой не е предявявал интерес към тях и претенции те да излизат така да се каже на светло, тоест да излизат пред обществото, да разговарят и да разказват какво се случва в техните лаборатории. Самата аз не знаех колко много наука се прави у нас и колко много млади хора има в науката, които правят фантастични открития дори или работят по проекти, които имат много сериозни международни резултати. Друга предпоставка за липсата на познатост е отсъствието на модули за комуникация от училище. Никой в училище нас не ни учи как ставаме и да разговаряме, да водим дебати например.
Да говориш за генетика, за физика, за толкова сложни неща простичко със сигурност не е лесно. FameLab - този конкурс, проект, по който работите доколко и как успява да отключи това в младите учени.
Необходимостта да се изразиш в три минути и малките кратки пътеки, които се дават по време на обучението, защото една от най-ценните съставки на FameLab по думите на всички, които са били ангажирани в него, е именно майсторският клас, през който те минават. Майсторският клас се води от британски комуникатор на науката, от български журналист и от български актьор. Тези кратки указания, които се дават, са напълно достатъчни, за да може един учен да излезе на сцената, да е чул, че е възможно да се построи едно изказване от гледната точка на зрителя или слушателя, тоест да изведе това, което ще бъде интересно за другите, а не това, което той или тя смята, че е най-важното в науката му. И оттам нататък да го прекара през човешка история. Видяхме в челото на международния финал разказ през погледа на един комар какво предпочитание към кръвни групи има, когато набира своите жертви. Или пък изключително важната тема, която спечели първото място - фантастична кипърска молекулярна биоложка, която разказа за парадокса на бременността, което на практика представлява имунологичен проблем: как имунната система успява да се самоблокира, за да позволи на чуждо тяло - бебето, да порасне в организма на майка си, да не бъде изхвърлено, при положение че това е мисията на имунната система. И тя построи своето изказване през погледа на това колко е дълбока любовта на майката към детето и тази любов започва още от молекулна фаза. Така че те много бързо разбират кои са онези параметри, които са интересни на слушателите.
Тази година кой беше победител в нашия конкурс FameLab?
Тази година за пета година имахме конкурса „Лаборатория за слава" в България. Доста оспорван беше финалът. Спечели една млада, изключително красива - държа да подчертая това, важно е за разбиване на стереотипите, - интелигентна дама. Тя се казва Александрина ал Джасем и работи в областта на генетиката. На второ място е преподавател, асистент в Софийския университет. Той пък разказа за това по какъв начин катализаторът в химията наподобява много социални явления в живота, в нашето общество. На трето място отново бе молекулярна биоложка, която разказа по какъв начин много малък организъм, по-малък от 1 мм. - тардиградата, би могъл да ключ към да не казвам голямата дума вечен живот, но при всички положения дълголетие, тъй като тардиградата има едно изключително свойство да имитира мнима смърт, като се изсушава, дехидратира се напълно, с което наподобява сухата супа. След това при рехидратация отново всичките й жизнени свойства се възвръщат. Изключително интересна история, която би могла да бъде бъдещ подход в лечението на болести или възстановяването на живот.
Обикновено, когато се говори за връзката между наука и технологии в България се смята, че тя почти отсъства, бизнесът не проявява интерес към науката. От друга страна пък, ако се говори изобщо за нещо, се говори повече за крайния продукт, технологията, не и за това откъде тя тръгва, защото тя се ражда в някаква лаборатория.
Това е още една причина защо е необходимо учените да имат умения по комуникация. Първият победител на FameLab в България - Росен Угринов, каза, че една от големите ползи от натрупването на този комуникативен опит е умението му да отиде пред хора, които биха финансирали негови продукти и да знае какво и по какъв начин да разкаже, за да може да бъде по-добре защитен неговият проект. Да, продуктът е важен за индустрията. Това учените не трябва да го забравят. Има начин да вкарат процеса в своята комуникация, стига те самите да съзнават, че продуктът е важен за индустрията. От друга страна, индустрията, виждайки продукта и виждайки, че зад него стои един сериозен екип, който работи определен период от време върху разработката, също познавайки процедурата, ще има повече съзнание за това какви са сроковете. Това са мостове, които трябва да бъдат изградени отново. Разбира се, не е панацеята комуникацията, но част от решението е добрата комуникация.
Благодарение на комуникацията вече имате по-добър поглед върху науката у нас, онова, което се прави в нашите лаборатории. Къде е България? Ние обичаме да се сравняваме.
Много български млади учени работят по международни проекти, за които не винаги знаем, не винаги има регистър на международните проекти, по които се работи в България. Това са хора, които и пътуват, приемат чужди екипи или работят по поръчка за чужди екипи. Именно това е бъдещето в науката. Ако можем да си представим глобален екип, науката работи в глобален екип. Те винаги стъпват върху нечии други постижения, за да направят собствената си следваща брънка от постижение, върху която отново да стъпи следващият. Така че българските учени със сигурност в много проекти представляват брънки от такива вериги за достигане на глобално знание. Друго, което проекти като FameLab и това, което ние се опитваме да направим и чрез фестивала на науката в България и много други международни проекти, е да свържем хората от различни държави, защото във FameLab, глобалната мрежа на FameLab наброява над 500 души, активни млади учени от двадесетина страни. Утре някои от тях ще намерят своите научни сътрудници, тоест ще работят по проекти заедно.
Това, което казвате, е страхотно. Има голяма доза оптимизъм, че науката не е нещо загубено за младото поколение.
Отново това е глобален проблем. Младите хора имат нужда от ролеви модели. Младите хора имат нужда да знаят, че един учен няма да бъде изолиран от света, че тяхната бъдеща професия ще им донесе както интересни контакти, така и пътувания, а те, непознавайки живи учени, няма начин да разберат, че учените живеят именно такъв живот, че ученият е човек с много интересни хобита, че е човек, който се облича фантастично. В много допитвания „разкажете ни как изглежда учения според вас" резултатите винаги са еднотипни. В представите на децата са хора, които имат лоша прическа, непременно са възрастни мъже с някакъв дяволит и преди всичко зъл поглед, който лошо се облича, не може да говори, скучен е за обществото, всичко са го оставили, винаги е сам. Но това са стереотипи, които произхождат от непознаването на учените. Който отново е двустранен проблем. От една страна, учените трябва да бъдат приканени и научени как да преодоляват стреса си от това да излизат пред обществото. А от друга страна, да докараме публиките, за да ги видят. Моят личен опит е, че е най-трудно да докараш публиката за първи път. След това е неспасяемо положението - тя иска отново и отново да се върне.
На фона на безспорно добрите новини за развитието на младите български учени не можем да не стигнем до въпроса за отговорността на държавата към науката в България през последните двадесет години, безспорен грях на всички власти от началото на прехода.
Страна като Обединеното кралство има своя категоричен напредък. Във Великобритания съществува позиция главен научен съветник към правителството - човекът, който е допринесъл вероятно за това при последното разпределение на бюджета през октомври при съкращаването на бюджета в много области, бюджетът за наука да бъде замразен. Да, действително той не беше увеличен, но поне не беше намален. От друга страна, има техники, превърнали се в политически решения. В Обединеното кралство да бъдеш изследовател в наше време е обвързано със задължението по длъжностна характеристика поне част от времето си да посвещаваш на връзка с обществото, което на практика ти плаща заплатата. И за да има прозрачност на харченето на тези средства, ученият има задължението да излиза пред обществото. Немислимо е вече да няма сериозно заделени време, средства и мисъл за комуникирането на науката. И съвсем умишлено използвам чуждицата комуникация, защото тук става въпрос за двустранен процес. Тук не става въпрос за съобщаване на народа, а за общуване с публиките, умението на чуеш какви въпроси точно има широката общественост, хората, които плащат своите данъци и финансират твоята наука към теб, учения.
