Дългогодишното търсене за теоретичният "Бозон на Хигс" беше обявено вчера за успешно, след като учени от Европейската организация за ядрените изследвания (ЦЕРН) обявиха, че са открили субатомна частица силно наподобяваща тази, която търсят. Така наречената от медиите "Божия частица" е нужна за да може да се обясни гравитацията. Този феномен е добре познат и подробно обяснен принцип, но гравитацията все пак остава единствената от основните сили във вселената чийто произход все още не е доказан. Тоест - така и не знаем какво кара космическите тела да се притеглят едни към други. Основната теория се базира на въпросната частица - бозона на Хигс. Тази теория е създадена през 60-те години на миналия век почти едновременно от няколко учени в сферата на квантовата физика. Сред тях е вече световно-известният Питър Хигс. Кой обаче е потайният английски учен, който въпреки присъствието си на вчерашното представяне в ЦЕРН, твърдо отказва всякакви медийни изяви?
Англичанинът Питър Хигс е роден през 1929-а в Нюкасъл, Англия. Той от малък се интересува от квантовата физика и е вдъхновен от основателя на тази сфера - Пол Дирàк, който години по-рано учи в същата гимназия. Хигс следва физика в Лондон и се съсредоточава основно в принципите на масата. Хигс развива теорията, че по време на създаването на вселената, материята е била безмасова и чак в последствие частиците са придобили своята маса след взаимодействията между тях и полето, в което съществуват. В последствие то става известно като "полето на Хигс".
Първоначално от ЦЕРН отхвърлят теорията, днес известна като Механизма на Хигс, която самият учен признава е сравнително проста - била е написана само на един лист хартия. Хигс тогава включва в изчисленията си идеята за конкретната частица, станала известна като бозона на Хигс. Той праща допълнената статия в Америка, където е приета. Започват изследвания по теорията и през 1990-те, иронично, именно от ЦЕРН решават да инвестират повече от 10 милиарда долара за строежа на Големия адронен ускорител (LHC) и в преките изследвания за бозона на Хигс. Самият Питър Хигс е изненадан от вчерашното разкритие.
"Много съм учуден, че това се случва докато съм още жив. Изобщо не очаквах подобно нещо когато започнахме преди повече от 40 години, най-вече защото тогава учените нямахме никаква идея даже къде да започнем да го търсим!"
Полето и бозона на Хигс са прости като принципи, но много трудни за обяснение в прост език. Английският учен Дейвид Дж. Милър измисля най-известната до момента аналогия за тях. Ето как ги обяснява американският физик Боб Станек -
"Ето как аз си обяснявам полето на Хигс. Едни журналисти стоят и чакат в една зала пълна с народ. Този народ е полето на Хигс. Аз и президентът Обама искаме да преминем през тази зала. Влизаме и...какво става? Журналистите затрупват Обама, много ясно! В това време неизвестният аз спокойно си преминавам през залата. Г-н Обама привлича народа около себе си - така той придобива маса и съответно инерция. Така той става тежък и бива забавен в пространството - фактически, неговата слава е бозона на Хигс! В случая аз не съм известен и затова нямам никаква маса - затова нямам инерция и спокойно си минавам през пълната с хора зала. Фотоните например са такива - те нямат маса. Така полето на Хигс влияе на някои частици, но не и на други."
83-годишният Питър Хигс преподава в Единбургския университет и отказва да говори с медиите.
