За науката в България през последните години се знае и говори малко. Дали заради недостига на средства, дали заради предразсъдъка към учените, че те са едни стари академици, които стоят в прашните си лаборатории. Протестите на БАН преди време станаха повод да се заговори за онова, което излиза като научен продукт в страната. А всъщност иновациите и разработките стоят в основата на всички модерни технологии. Какво се прави в България в сферата на съвременните технологични решения, държавата, учените или бизнесът са виновни за това, че липсва сериозно партньорство между иновациите и парите в страната. За всичко това е разговорът в IBM Smart Planet с Христо Лафчиев от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Той е член на сдружение „Когито" и като един от младите учени в България от години се бори с всяко поредно правителство страната да заделя повече пари за наука. Уви, засега по-скоро неуспешно.
Повече чиста наука или повече приложна наука се прави в страната?
Обикновено хората се делят на такива, които прилагат научни постижения в практиката, и такива, които стигат до научните постижения и после ги описват в статии и ги предлагат на тези, които ги прилагат. Много често обаче се случва, че това разделение на труда не е съвсем добре дефинирано. Има много хора, които работят в абсолютно теоретични области, опитват се да намерят ново знание за човечеството и едновременно с това работят в абсолютно приложни области, в които правят готови изобретения и продукти. Пример мога да дам с мои колеги, които работят в когнитивните науки и които веднъж имах честта да ме поканят да правим един уеб-робот. Те се занимават теоретично с изследването на подсъзнанието на човека и го прилагат като програмен продукт - уеб-роботче. Вие можете да отидете на един сайт и да си разговаряте с присъстващата там кукла и да получите евентуално доста смислени отговори. Някои хора успяват да стигнат от теорията до практиката, но това не е задължително. Трябва да се прави и чиста наука, трябва да се прави и приложна наука.
Да опитаме да си сверим часовника - къде е страната ни в областта на научните иновации и доколко съществува връзката наука-бизнес, за да затворим веригата от науката до технологиите?
Мога да кажа, че поредно правителство се старае да сме никъде. В България се прави наука, прави се и в частни фирми. Те са си наели инженери, те си разработват нещата, защото иначе няма да оцелеят на пазара. Но всичко се прави, ако може, без държавата. Не съобщаваш на държавата, че правиш иновации и отиваш и го правиш. Въпреки държавата се правят много интересни неща. Изключително възхитен съм примерно от групата на Лъчезар Аврамов от Института по електроника, които правят иновативни методи за лекуване на рака. Това е използване на лазери в лечението на рака и това са готови апаратури и изделия, които те са ги направили. Въпросът е, че прокарването на това нещо през здравната ни система много куца, но доколкото знам има една клиника, която ги прилага. Аз даже съм ползвал един от методите, той е за имуностимулиране. В същото време наблюдавам Института по металознание на БАН. Този институт, огромна част от средствата, които има - мисля, че около две трети, си ги получава от реализирането на иновациите на пазара. Често пъти са технологични неща, понякога са неща, свързани с националната отбрана и сигурност. За съжаление българската армия много слабо купува българска продукция, но те успяват в чужбина да реализират част от технологиите. Няма да ви кажа колко супер технологични армии примерно си правят бронежилетките по технология, направена в този институт. В този институт видях „интелигентни" оръжия, като например едно противохеликоптерно съоръжение, което засича хеликоптер, който влиза в зоната му и го сваля, ако той не е приятелски. Друго нещо е отбрана на хеликоптери от стрелба с ръчни противотанкови гранатомети. Оказва се, че един хеликоптер, който може да струва между 6 млн. и 26 млн. долара, изключително лесно в зона на конфликт като примерно Ирак или Афганистан, се сваля от един гранатомет, който струва към 200 долара. С тези екрани, които са направени в този институт, това става много по-трудно, защото това трябва да е ужасно специален гранатомет, който да свали хеликоптера. Тези екрани позволяват да се намали опасността с 80 процента. Много други „интелигентни" неща се правят. В ядрения институт на БАН например - там, където е реакторът на БАН, там са произвеждани и в момента той се преустройва, за да се произвеждат изотопи за медицински проби. Всеки, който е трябвало да ходи и да се прави медицинска проба за стеснен кръвоносен съд, в сърдечната област, когато има проблеми, в мозъка, когато има проблеми, знае, че се инжектират много краткоживущи изотопи, за щастие много кратко живущи, за да не се облъчи човекът много дълго време, и после се прави снимка на излъчването на човека, маркери им казват, за да се види къде точно кръвоносните съдове се разширяват, стесняват и други медицински неща. В ядрения институт на БАН например в момента се преустройва наново реакторът да може със старото устройство да правим това нещо по нов начин. Тук виждам заработване между ръководството на ядрения институт и правителството. Изключително скъпи са тези маркери и изключително важно да се правят в България. За няколко часа трябва да се пренесат от там, където са произведени, до там, където ще се употребят.
Роден таблет бе анонсиран през есента на миналата година.
Група младежи заедно с мен, аз съм най-големият старец кред тях, направихме таблет от един развоен кит, който не беше за таблети, беше за съвсем друго нещо, но ние си направихме таблет, анонсирахме го в парламента, показахме, че работи, например включваше се в мрежата на парламента, изваждаше новини и така нататък. Силно се надявахме на интерес от народните представители към това нещо. Те си купиха модни таблети на „Епъл", но не и такива на българските изобретатели. Нормално е, не съм очаквал нещо друго от тях. Разбира се, ние септември го показахме и анонсирахме, тогава беше на 500 мегахерца. Сега работим върху версия един гигахерц. Този таблет ни върши работа, защото е към едно изобретение на Института по металознание. Той се използва професионално за подвижна карта и за настройка на интелигентна система за охрана. Това е друго изделие, което се прави в Института по металознание - система от датчици, с които заобикаляте важен обект, примерно за националната сигурност, системата от датчици съдържа датчици за стъпки. При минаване през някаква бариера - инфрачервена или друга бариера, камера с изкуствен интелект, има и още няколко уреда и когато се засече преминаване на такъв нарушител, се съобщава в команден пункт, където има охрана, колко нарушители и от какъв тип са преминали през тази бариера. Получихме запитване от български военни, които са били в Афганистан, „кога по-скоро ще ни докарате такова нещо". Идеята беше, че там, където те служат за охрана, те непрекъснато си слагат такива датчици наоколо, но те не са така интелигентни, както тези, които се доразработват. Остава още малко да влязат в технологизация за производство. Ако имате неинтелигентна камера и тя заснеме движение, войникът ще трябва да тича до там и да арестува някоя крава, която е отишла да пасе пред камерата. Нашите устройства са доста добри, западни аналози има само два и те са доста засекретени, докато този вероятно ще бъде доста широко използван.
Засега обаче не можем да си купим таблета на българските иноватори, кръстен „Октопад".
Ние много се надявахме, както примерно ГЕРБ си закупиха таблети, бе имам нужда от 200-300 таблета. Това беше достатъчно, за да го пуснем в серийно производство. Търсихме си инвеститор, продължаваме да казваме имаме таблет, нещо друго си разработваме, но чакаме евентуално някой да дойде при нас. Активно сме търсили, разпитвали сме разни бизнесмени, засега никой не е извадил парите и не е казал „айде, почвайте, момчета".
Стигнахме до важната връзка бизнес-наука.
На практика, като направихме таблета и обиколихме няколко бизнесмена, всички проявиха интерес. Въпросът е, че само някои от тях реално бяха подготвени да разберат за какво става дума. Срещнахме се и в един много теоретичен спор с някои бизнесмени, които казаха „В България нищо масово не може да се произведе". Така че имаше малко от областта на Тома Неверни. Разбира се, надявам се да успеем да произведем нещо масово, така че да опровергаем тези мнения. Дотогава за съжаление трябва да потвърдим отчасти тези мнения. Надявам се все пак да се случи, дали с нашата група от изследователи или с друга група от изследователи и приложни разработчици...
Със сигурност е взаимна вината и на българите за това, че не знаят какво се случва в прашните лаборатории и пред разбирането за правенето на наука като нещо архаично, но пък и науката, сякаш и тя трябва стъпка по стъпка да излезе от лабораториите.
Първото нещо, което ще кажа: не подценявайте старците. Някои от тях са толкова добри, че просто свят да ти се завие. Другото нещо, което мога да кажа, е, че напоследък се срещам с млади хора, те не са много, на невероятно високо ниво. За съжаление, системата работи така, че да ги изгони колкото се може по-бързо от страната. Ние не можем да им предложим дори средства да оцелеят, занимавайки се наука. Тоест те трябва да правят нещо друго и науката да е весело хоби. Това важи за всички, които са се посветили на този занаят. Ние сме с подафрикански бюджет за наука. Това се усеща навсякъде. Успяваме често да спечелим някой и друг европейски проект, да си дооборудваме лабораториите, но имайте предвид, че всичко се прави, защото хората обичат този занаят. Примерно един колега е направил един много хубав микроскоп, който струва само 10 000 долара, а такъв микроскоп друга лаборатория от БАН преди това си беше купила за 200 000 долара. Той е за нанотехнологии. Като имаш малко парички да си закупиш малко материали, устройства, джаджи, веднага можеш да сглобиш нещо. И като го сглобиш, ти идват идеи за още и за още. И историята тръгва. Въпросът е, че просто системата се опитва да те обезкуражи по всякакъв начин. Разбира се, аз бих могъл да кажа на младите хора, действайте, дори с ентусиазъм може да се пробие, не всичко е пари.
Питам Христо Лафчиев търси ли се още в страната отговорният бизнес - онзи, който умно инвестира в българските иновации.
Бизнесменът трябва да има подготовка, за да разбере как да мениджърства един проект, който е иновативен. Не всеки бизнесмен го може. Сблъсках се с българския мениджмънт и с американския мениджмънт. Това трябва да се знае от всеки мениджър, който се захваща с някакъв проект за разработка - всеки проект, особено ако е добър, увисва в един момент и някъде групата не може да се справи. Винаги става така. С изненада установих, на тях им пише в длъжностната характеристика, че трябва да окуражават колектива. Българските мениджъри започват да търсят кой е виновен. Иска се манталитет, иска се ново познаване на процеса. Който мениджърства някакъв технологичен проект, все пак трябва да разбира поне малко от технологията, с която се работи, да разбира от психология, поне малко от етапи на работа и много добре да е разчел всички етапи от началото до края. Интересното е, че когато се правят иновации примерно, трябва да се отдели една трета от времето най-малко за документиране на това, което е направено, една трета за реклама на това, което е направено и само една трета за разработка. Много хора това не го разбират. Много често се блъскаме в елементарни неща, които са разбрани на други места, където често се практикуват иновативни проекти. Просто те се вкарват в самите задания, времето за тези неща или пък хората, които да ги вършат, и по този начин се работи по-лесно. Да, бизнесът има интерес, но не го знае как. Интересното е, че българските разработчици също често пъти не знаят как да контактуват с бизнеса. Вината е и в двете части, да си призная честно. Колкото по-често се практикува иновативен процес, толкова по-вероятно е нещо да успее.
Освен опит в партньорството между бизнеса и иноваторите в България според Христо Лафчиев е нужно двете страни да се познават по-добре, а освен това да се въоръжат с търпение, защото научните технологии искат време и определено не носят задължително бързи пари.
Много добър мениджмънт трябва, много добър разчет, хора, които имат търпение, за да получат резултати, защото много често се хвърлят огромни пари в нещо и „накрая на Дунава" се решава, че се заразява проектът, защото се мисли, че може и да не стане. Между другото това се случва и със западни фирми. Много често се вижда, че хора, които излизат от школата на MBA(Master Business Administration), големи университети, които те учат как се прави бизнес, отиват и правят детински грешки, позволявайки си да вкарват огромни пари в научни или развойни проекти, които малко преди да завършат, отсичат с лека ръка, че не стават. После някой друг някъде другаде го прави и се хващат за главата защо нашият мениджър направи така. Просто се иска много добро разбиране, когато нещо не върви защо не върви и дали не може да се докара до край. Тук се иска много въображение, много работа, много неща да се изчислят и да няма страх да се греши и непрекъснато да се пробват нови решения. Понякога просто да има търпение продуктът да стигне докрай.
