Регионалното планиране, градоустройствените задачи и умните им решения - от тях зависи в голяма степен в каква среда живее по-голяма част от населението на планетата. Важно място в брънката от специалисти, решаващи проблемите на градската среда, са онези които се занимават с урбанистика. Преди три години в България завършиха първите магистри урбанисти в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Колко добре се планира строителството и развитието на най-големия български град, кои са основните проблеми на София и могат ли модерните технологии да помогнат на благоустройството в столицата, за да направят живота по-удобен - потърсихме мнението на проф. Александър Александров, който е ръководител на катедрата „Градоустройство" в УАСГ.
Архитект Александров ни посреща с копие от Законът за благоустройството на населените места в Царство България, който е приет през 1897 г. Зачита го, за да ни покаже не някакви съвършени законодателни норми, а за да подчертае как българите в края на 19 век са записали като една от целите на закона „благосъстоянието" на населението и по-добрия начин на живот. Нещо, което определено липсва като текстове в днешните закони. Но да се върнем днес, когато не можем да си представим живота без модерните технологии:
- За да улесняват живота, за да поемат предизвикателствата на все по-нарастващото население и да разрешават проблемите на градовете, които са едни сложни системи, сложни места, с много проблеми. Модерните технологии улесняват протичането на живота и ежедневния цикъл на човека, улесняват неговите контакти и улесняват неговото потребление. Ако умеем да се възползваме от тези технологии, ако умеем да запазим контрола над тях, даже и в чисто психологически план, това ще направи живота ни по-лек. Например много съществена промяна, която настъпи в София и вече свикнахме с нея, това е появата на метрото, въпреки че аз бях ироничен в началото, когато се направи първата отсечка, която беше много къса - само 5 станции, тогава говорех, че това е най-късото метро в света. Но сега виждам, че то е една много съществена придобивка за софиянци и улеснява по един модерен начин придвижването на човека из града и правят възможно един човек от "Люлин" да отиде на пазар в "Младост". Интернет, дигиталната мрежа, всички тези прояви на електронната комуникация на новата ера, в която ние сме влезли също улеснява нашите контакти, нашето общуване, улеснява нашите връзки с науката, с всички открития, които се правят, с цялата информация на света.
Като шеф на катедрата по „Градоустройство" съвсем естествено проф. Александър Александров стига до строителството:
- В момента сме в една революция по отношение на модерните технологии в строителството, просто коренно се промени начинът на строене, на изграждане на нашите жилища, на нашите сгради в последните 10-15 години и това показва един доста благоприятен ефект. Новите, модерни сгради, построени с модерни технологии са доста представителни, имат добра архитектурна визия. За нас проблемът тук в България е как да съчетаем модерното, световното, универсалното с традиционното, местното, онова, което дава нашата идентичност.
Като пример за това, че трябва да запазим своята идентичност, като разбира се я осъвременим, архитект Александров даде селото в България, което за съжаление е на път да изчезне с темповете, с което се обезлюдява:
- Ако говорим за нови екологични селища, екокомплекси или екопаркове, ако се обърнем и погледнем нашите села, те са точно такива екологични селища, които са създадени и са се развивали в съгласие с природата и природните цикли. Селото в момента просто изчезва тихо, кротко, мълчаливо, без да го забелязваме въобще. А то е един изключително силен резерв за бъдещето ни развитие, защото то винаги ще бъде необходимо. И фактът, че сега нашите села са привлекателни за чужденци, означава, че те имат едни изключителни качества на едни екологични, природосъобразни селища, на които им трябва поддръжка, добра инфраструктура, добри пътища, полиция и трябва да се погрижим да не изчезне.
И докато за селата проф. Александров разказва с носталгия и емоция, то професионалното предизвикателство в коментара му започва, когато разговорът стига до големия град, до София:
- Доста добре планиран град, колкото и критики да изказваме за София. В централната зона на София ние имаме едни прекрасни зелени площи, прекрасни обществени паркове. Новите комплекси, които са построени, като отчетем факта, че те са от една вече остаряла и груба технология, те все пак са планирани с доста свободни пространства, доста зеленина. Проблемът е, че всичко това е занемарено в момента и изоставено и човек като се движи по софийските тротоари, особено в центъра, той се движи като че ли е след военни действия. Той просто трябва много добре да внимава къде стъпва, кои плочи са изкривени, коя плочка ще хлътне, къде има стърчащо желязо, трябва да се промушва между паркиралите коли, трябва да гледа олющени стени и фасади, падаща мазилка. Така движението на човек понякога из София е едно тъжно движение, а какви приятни зелени пространства имаме, но всичко това потъва на един заден план, заради тази занемареност на града, заради нашия "немукаетлък"(немукаетин - немърлив човек). В момента това е болестта, от която страдаме, което ни пречи да се развъртим и да си почистим къщата и двора.
Как на фона на всеобщата апатия и мръсотия бихме извършили скока като българи от елементарната поддръжка на онова, което имаме до най-съвременните технологии в големите градове. Иначе казано от метлата и боята до „умните системи" на улицата и в домовете. Онези, които биха ни спестили енергия, водни ресурси и биха направили живота ни просто по-лесен:
Този скок в момента се извършва в България. Проблемът е, че у нас някак си на две скорости се движат нещата - има такива модерни домове в България, но разбира се те са и по-скъпи. Но вече има и е въпрос на известна икономическа състоятелност на хората, за да бъдат внедрявани тези неща.
Не е ли въпрос и на съзнание?
Едното върви с другото. То не може само съзнание, пък като нямаш пари и си пълен със съзнание, не става. От друга страна, имайки парите, но нямайки усета и чувството за модерността - също не става. Голяма част от тази нова, новобогаташка архитектура тя се развива някъде назад във времето, тя е пълна с балкончета, кулички, с показност, както го наричат „мутро-барок". В този стремеж за показност се използва стилистиката на дворците, така че, когато го има само богатството, но го няма модерният усет - също резултатът не е добър. Но забелязвам положителната тенденция, че този период на „мутро-барока"вече отминава. И новите къщи, които са вече с повече пари направени, са вече доста модерни и могат спокойно да стоят на страниците на чуждестранните списания. Вече у нас имаме примери на съвсем модерна стилна, съвременна архитектура, включително цялата тази технология на обзавеждане и поддържане на домовете.
Дали все повече българи с пари си дават сметка, че е по-добре да инвестират в енергоспестяващи системи, соларни системи?
Тенденцията е положителна. Вървим към едни модерни, стилни, чисти решения. Но все още са много, много малко. Надявам се, че със замогването на хората ще се разпросранят повече тези примери, защото българинът обича да гледа хубавото. Той е възприемчив към хубавото. Даже навремето, когато се строеше къща някъде, то цялата махала минава от там, гледа как се строи, дава някакви съвети. И вече когато се построи, съседът той е „взел" вече идея от построената къща и я копира. Българинът обича да гледа какво се прави и да взаимства тези неща. Това любопитство на българите е добро качество и затова съм положително настроен към това, че модерните технологии ще навлизат в строителната сфера и изграждането на домовете. Факт е и тази строителна революция, която се извърши. Ние сега строим навсякъде със съвременни материали, съвременни технологии. Онези тухли-четворки от едно време вече ги няма. Появяват се единичните примери, при които се съчетават модерната архитектура с добрата технологична съоръженост. Просто е въпрос на икономическата възможност, колкото и банално да звучи това.
Като се говори за градска среда и за София няма как да не стигнем до презастрояването в част от централната зона на столицата. Професор Александър Александров призна за тази грешка на прехода, когато в България е допуснато да се строи почти три пъти повече разгърната площ на един и същ терен:
Тези вече повече хора изискват повече свободна площ навън, където би трябвало да играят децата, но няма площ. Отвън автомобилите плътно са подпрели цялата територия. И тези улички, които някога са били достатъчни за индивидуалните къщи от двете страни, тези улици вече са безкрайно тесни, за да поемат четири-пет пъти повече нарасналото население, четири-пет пъти, както и четири-пет пъти повече брой автомобили. Тези квартала вече са едни бетонни джунгли, свръх застроени, плътни. В тях няма зеленина вече, няма място за игра и стават вече едни доста неприятни места за живеене. Постоянно се учудвам как боклукчийските коли успяват да минат по тези улички с коли от двете страни. Улиците ни са вече тесни за това строителство, което направихме. Те са тесни и за тези много коли, които се появиха. Паркирането е много сериозен проблем за града. Трябва да се строят подземни гаражи, което е доста скъпо, и надземни многоетажни гаражи, но трябва да ги имаме вече, за да имат хората къде да паркират. Вече е въпрос на правила и на поява на такива гаражи, хората да се научат да паркират там, където трябва.
На фона на умните системи, които се въвеждат в световен план, всичко до тук вероятно ви звучи много по български. С констатации, които не са ни особено приятни, но пък които ни дават знак, че трябва час по-скоро да се вземат решения. Да се въвеждат „умни" системи при управление на трафика, да се ограничава движението в центъра на столицата и да се стимулират българите чрез данъчни облекчения и други мерки да строят и да ремонтират домовете си, инвестирайки в по-нисък разход на енергия, в съвременни технологии, които щадят природата. Така може би ще преоткрием смисъла на онзи първи Закон за благоустройството у нас от края на 19 век, чиято цел сред всичките записани в него била да направи живота ни по-удобен.
